Банер

за ценители > винен бизнес


Домейн Мараш залага на млади и свежи вина

Евгени Тренчев, собственик на избата, пред exporter.bg за порочните практики на пазара и за това, че трябва да се воюва за доверието на потребителите

“Има много добри винарни, доста инвестиции се направиха, но всички се сблъскваме с ниското потребление, с ниската винена култура, с това, че хората, които имат възможности, залитат към чужди продукти, влияят се от имена на държави”, казва Евгени Тренчев

Собственикът

Евгени Тренчев е завършил икономика, магистър по застраховане и финанси. От 2004 г. се занимава със създаване на трайни насаждения и лозя, а през 2009 г. стартира проекта по изграждането на Винарска изба Домейн Мараш.

Избата


Тренчев я определя само с две думи: Модерна изба. И допълва: “Нашият слоган е: “Модерна изба от ново поколение”, в която целите ни са да правим добри продукти, насочени към потребителите.”

Имат собствени лозови масиви – около 540 дка. Те са на по 5-6 години, защото са засаждани по различно време. “Оказваме пълен контрол върху развитието на лозите и се надяваме да имаме добри години като климат”, казва собственикът на избата. Според него само така може да се поддържа качеството на вината, което е важно за потребителите и за една нова изба, която сега се налага на пазара.

Инвестицията


Компанията изпълнява проект по програмата за развитие на селските райони. Инвестицията само в преработка на грозде и Винарска изба Домейн Мараш е около 3 млн. лв. Тези пари не включват направените инвестиции в земи и лозя.

Г-н Тренчев, каква е стратегията на вашата изба. На какво залагате?


- Стратегията ни е с бавни стъпки да налагаме нашите марки на вътрешния пазар. Не мога да кажа, че вината ни са най-уникалните, но смятам, че като контролираме лозята и всички процеси от гроздето до виното, правим добри продукти и си седим зад името.

Имате силни марки като Хедера, които доста добре се наложиха на пазара...


- Радвам се да го чуя. Работим в тази посока. Ежедневно полагаме усилия, насочени към потребителите – да се запознаят с нашите вина и да ги търсят.

Имате ли амбиции за осъществяване на експорт?


- Засега експортните ни амбиции са малки, защото не сме голям производител. Нямаме голямо производство. Имаме капацитет, но гледаме да крачим по-бавно. Не ни липсват контакти и очаквам съвсем скоро да направим един сравнително добър износ за Европейската общност.

Какъв е капацитетът на избата?


- Капацитетът ни е голям. Можем да обработваме около 440 тона суровина, но засега не го правим. В момента работим в порядъка на 60-70 000 бутилки.

В България се появиха много нови изби. Това радва ли ви?


- Радва ме, защото конкуренцията е градивна. Тя по един естествен способ ще отсее най-добрите между малките, средните и големите изби. Трябва да отбележа, че доста хора започват тоя бизнес с едни очаквания, но когато влязат в детайлите, виждат, че нещата не стоят толкова розово.

Мен конкуренцията не ме плаши. Важното е всички да работим така, че потребителите да започнат да разбират и да търсят добрите продукти. И да ги консумират най-вече.

Да ви перифразирам: Това е хубав, но труден бизнес. Така ли е?


- За мен е изключително труден бизнес, не знам за колегите как е. Има много добри винарни, доста инвестиции се направиха, но всички се сблъскваме с ниското потребление, с ниската винена култура, с това, че хората, които имат възможности, залитат към чужди продукти, влияят се от имена на държави и т.н.

Аз лично смятам, че българските изби в момента правят много добри вина и имат нужда от доверието на нашите потребители.

Какво трябва да се направи, за да продаваме повече българско вино в чужбина и в България?


- В чужбина само някаква надежда може да ни крепи, защото през годините там са правени много лоши практики и сме загубили доста от доверието към нашите вина.

През последните години се работи именно по възвръщането на това доверие, но кога ще стане, не е много ясно. Именно това е пътят, но процесът е бавен, защото в бизнеса празни места няма. На нашето място и на нашите пазари са влезли други държави.

А колкото за пазара в България смятам, че порочната практика наложена от ресторантьори, търговски вериги и магазини, да се взимат пари без да се дава насреща бизнес, доведе до една голяма стагнация и една голяма битка в един неправилен за мен сегмент – цените.

Защото цените са в пряка зависимост с качество и когато някой наблегне предимно и само на цена, тогава качеството не е на ниво. Оттам губи потребителя и най-накрая той наказва всички с ниска консумация, заради цена и заради качество.

Вашите вина са по-скоро Стар или по-скоро Нов свят?


- Направихме едно проучване и разбрахме, че хората по света за разделени на вкусове. Нашата насока е вина с по-добра свежест и се надяваме нашите клиенти да са го забелязали. И да харесват това, което ние припознаваме.

Киселините във виното са едно богатство. Те са нещо градивно, което пази виното. Ние правим коректни вина от това, което имаме като суровина. Ако годината е много лоша, захарите са ниски, а алкохолите са такива, каквито се получат.

Нашите бели вина са с едни от най-свежите на  нашия пазар. Те са с добри аромати с акцент на плодови вина. Имаме бъчвено отделение, но профилът ни е към баланс на плод и дъб. Изба, която трябва да се наложи, няма много време да чака и да инвестира в бавна възвращаемост.

В какъв ценови клас са вашите вина?

- Те са в три ценови класа. Единият е между 5 и 6 лева, който сега ще го развиваме. Другият е между 7 и 9 лева. И високият ни сегмент, поне за нас, е между 12 и 14 лева.

Ще пускате на пазара ракия. Малко повече информация в аванс за нея?


- Да, имаме дестилационна инсталация, както и хубава суровина от нашите градини и лозя. Активно дестилираме и работим по продукт, но все още сме на фаза работа. В най-скоро време, когато минат всичките анализи, ще стигнем до убеждението, че това е продукта, с който ще визиуализираме и тогава ще излезем с ракия на българския пазар. Ракия, която е от плодове и ракия от грозде.

Как ще се казва?


- Има си име, но засега ще го запазим в тайна. Имаме модерна разработена марка и смятам, че ще се хареса на потребителите, но по-важното е да облечем марката в продукт.

В какъв ценови клас ще е тази ракия?


- Не сме направили окончателните анализи, защото все още сме във фаза на производство и разглеждане на варианти. Във всички случаи ще бъде в средния ценови клас.

Какъв е според вас пътят на българското винарство?


- Търпение и правилни стъпки, без никой да обещава, че има светло бъдеще, защото потребителят много бавно ще възвърне доверието си към винарския бизнес.

Всички трябва да вложим голямо търпение и много да инвестираме в потребителя. Да го запознаваме с това, че новите винарски изби и старите винпроми работим коректно и правим качествени продукти. Че те по нищо не отстъпват на вината на нашите директни конкуренти от големите развити държави в Европа и тези от Новия свят.

Домейн Мараш е част от новосъздадената Асоциация на независимите винари и лозари. Вие ли сте новото лице на българските вина?

- Да, това е една добра идея, която г-н Иво Върбанов успя да осъществи. Към днешна дата все още сме в процес на организиране и изчистване на цели, които да следваме като организация.

Нашите основни цели са малките изби, работейки с потребителите, да развием търговски сегмент, в който можем да бъдем интересни и по-пазарно насочени спрямо големите играчи в търговските структура и търговията.

Как мислите, държавата помага ли на българските винари?


- Ако кажа, че не помага, няма да е вярно. Тя осъществява програмата за развитие на селските райони, подкрепя конверсията на площи и лозя, създава добри предпоставки да се модернизират стопанствата и лозовите масиви. Прави много в сферата на насажденията, капковото напояване и модерните технологии. Това е една голяма помощ.

Но много повече вреди с липсата на правила и регламенти. Всъщност тях ги има, но никой не ги спазва.

Според мен държавата не толкова трябва да помага, колкото да въведе ред и правила, които да се спазват от всички.

Какво ще кажете за рекламата на българското вино в чужбина?


- Аз не съм чул да има такава реклама. Има бюджет отреден за България, но той е като цяло за  развитието на България като туристическа дестинация.

Българското вино няма никаква подкрепа навън. Има някакви средства по линия на малките и средните предприятия за участия в изложения и конкурси, но това не е маркетинга, за който говорим. Това не са огромните средства, които другите държави инвестират в налагането на техните продукти в чужбина.

Г-н Тренчев, как бихте искали да изглежда вашата изба след няколко години?


- Тя ще изглежда, както и сега. Нашата изба не е ориентирана към винен туризъм, защото това са още инвестиции, а към днешна дата ние сме в първата фаза на нашия проект. А тя е индустриална изба, в която фокуса е върху технологиите.

На следващ етап, ако нещата вървят добре, успеем да се позиционираме, да наложим избата на пазара и да стъпим на икономика, бихме създали проект, който да е насочен към винен туризъм, към визуализация свързана с изба – лозя, каквато е философията в Европа и Новия свят.

Към момента нашата изба е добре оборудвана, модерна и такава ще си бъде и след няколко години.

Може би ще искате капацитетът й да е натоварен напълно?

- Да, затова сме създали един капацитет, който да отговаря на нашите масиви, на нашата суровина и идеята е, ако можем да развием необходимия пазар, да натоварим пълния капацитет на избата.

Желая ви успех и ви благодаря за това интервю.

Димитър Дженев

 

 
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер

Анкета

Ще стане ли България Силициевата долина на Балканите?
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер