експорт > пазари

Йоран Свенсон: Дългосрочност, ясни правила и ускоряване на реформите във всички сфери, са факторите, които привличат чуждите инвеститори в България

Визитка

Йоран Свенсон е президент на Българо-Скандинавската търговска камара, почетен консул на Кралство Швеция и ръководител на мисията в София. Живее в България от 1994 г. и работи в сферата на международната спедиция и логистиката. От 2001 г. е собственик и управляващ директор на СторТех ЕООД, фирма за висококачествено оборудване и обслужване на складови помещения. Той е и управляващ директор на Тайм Лайн ЕООД - компанията се занимава с логистични услуги и международна спедиция. Женен е за българка и има едно дете.

Г-н Свенсон, износът на България за скандинавските страни през 2014 г. бележи положителни резултати спрямо 2013 г., износът за Финландия дори отчита впечатляващите 104.4% ръст. Данните за 2015 г. спрямо 2014 г. са малко по-различни. Дания и Швеция отново бележат ръст, но експортът за Финландия отбелязва спад с 20.8%, за Норвегия – с 4.6%. На какво се дължи това?

- Обикноновено това е свързано с конкретни инвестиционни проекти. Например в годината, когато се бележи ръст, има някакъв значителен проект, който променя драстично в посока плюс цифрите. Такива проекти може да са в сферата на телекомуникаците или енергетиката.

Кои са основните групи стоки, които изнасяме за Скандинавския регион?

- Близо 10% от износа на България за Швеция е от слънчоглед. В Швеция слънчогледът не се използва за производство на олио, а основно за храна за птици. Това е един много голям продукт, който се внася в Швеция. Иначе другото са инженерни продукти, които се ползват от много подизпълнители, които имат договори с някои от големите шведски производители.

Много от големите фирми в Швеция нямат директна връзка с производителите в България. Именно затова бизнесът с подизпълнителите е съществен, защото фирмите в Скандинавия вече толкова се разраснаха, че самите техни подизпълнители работят с още такива.

Други стоки, които България изнася за Швеция са от мебелната и текстилна индустрия. Мисля, че страната има много големи възможности в текстилното производство, които не използва. Китай е далече и вече става скъпо, а България има традиции в тази област, има ноу-хау как да направи конкурентен продукт.

Има ли нови ниши, към които могат да се съсредоточат нашите производители, които имат интерес да изнасят продукти  в Скандинавския регион?

- Мисля, че туризмът е ниша, която има потенциал и възможности да се развие. През 2007 г. 126 хил. шведски туристи са посетили България, за съжаление през 2015 г. те са 6 пъти по-малко – само 22 хил. България може да върне тези туристи, особено сега, когато популярните дестинации като Египет и Турция, вече не са толкова атрактивни.

Това е шанс, който не трябва да се изпуска. В Скандинавия е студено, дори лятото понякога е много дъждовно, така че топлите южни страни са предпочитани дестинации. Сигурен съм, че България може да замени традиционните за шведските туристи места като Канарски острови и Испания.

В каква посока трябва да работят българските фирми, за да бъдат конкурентоспособни на международните пазари, на скандинавските конкретно?

- В Скандинавия имаме много големи панаири и изложения, специализирани в съответните области. Това е изключителна възможност за компаниите да се презентират, да се открият една друга и да осъществят контакти. Защото има много фирми, които предлагат качествен продукт, но никой не знае за тях. И тук е ролята на търговските аташета и бизнес организациите, да бъдат по-активни и да инициират повече такива мероприятия, които водят до ползотворни взаимоотношения и рекламират страната.

Търговският стокообмен между България и Швеция през 2014 г. отбелязва ръст от 14% спрямо 2013 г., като достига 300 млн. евро. Преките инвестиции на Швеция в България за периода 1996-2014 г. възлизат на 200 млн. евро. По думите на президента Плевнелиев принос за тази положителна тенденция има именно Скандинавската камара. Швеция ли е най-силният търговски партньор на България от Скандинавските държави?

- Благодаря на президента Плевнелиев за тази оценка, Камарата активно работи за подобряване търговските взаимоотношения на България със страните от Скандинавския регион. Наистина Швеция е най-силният търговски партньор, износът на България за 2015 г. е в размер на 297.3 млн.лв. и бележи ръст от 8.9% спрямо 2014 г. Вносът е 317.8 млн.лв.  и също отбелязва ръст от 8.5%. На второ място е Дания – износът е в размер на 245.5 млн.лв,, а датският внос е 243.5 млн.лв.

Кои са най-големите скандинавски инвеститори у нас?

- Добър пример за голяма инвестиция в България е норвежката фирма Теленор. Ако гледаме в индустрията има две големи шведски фирми. Едната е СКФ България, специализирана в производството на лагери и лагерни компоненти, които осигуряват около 2000 работни места и имат 3 завода в България.

Другата голяма шведска инвестиция е АББ с 4 завода, която също дава работа на около 2 хил. души. Това са глобални компании с голям обем производство, които имат сериозни планове за развитие и са оптимисти по отношение на своя бизнес. Нека не забравяме и финландската AmerSports, която придоби фабриката за производство на ски в Чепеларе.

Стабилност и сигурност ли търсят  чуждите инвеститори в България?

- Дългосрочност, ясни правила и ускоряване на реформите във всички сфери, са факторите, които привличат чуждите инвеститори в България. Те трябва да виждат сигурност и растящ икономически потенциал.

10% корпоративен данък е голям плюс, но не е достатъчен и не е определящ. Сигурен съм, че има много фирми, които са готови да платят още няколко процента отгоре, но да имат стабилност за дългосрочната си инвестиция. Защото инвеститорите правят дългосрочни планове, не за 1-2 години, а за 10- 20 години напред.

Друг важен фактор е колко лесно се намират кадри. Имам много примери за инвеститори, които трудно намират точно тези кадри, от които индустрията има нужда. Трябва да се обърне голямо внимание на университетите и техникумите, които „произвеждат“ именно тези „продукти“, които ще допринесат за повишаване БВП на страната. И когато няма близък диалог между бизнеса и образователната система, включително и научните организации, тогава нещата се усложняват, просто не се получават.

Усилията на България върху развитието на иновациите, новите технологии и науката, ще мотивират  ли високотехнологични скандинавски компании да инвестират у нас?

- Ще се върна отново на тезата, че за да има такива инвестиции тук, е много важно да има симбиоза между бизнеса, работодателските организции, университетите, НПО-та, Министерство на образованието, защото чрез иновациите бизнеса се развива и повишава БВП на страната.

Иновативните решения са ключа към производството на по-висок клас продукти,  които водят съответно до високи заплати и висок стандарт. Затова е важно да се инвестира не само в оборудване, но и в персонал.

В тази връзка какво мислите за дуалното професионално обучение?

- Много добър подход и страхотна възможност за младите хора, които са добри професионалисти в конкретна сфера, а не могат да намерят своята реализация. В Скандинавия дуалното образование е разпространено не само в специализираните техникуми, но и в много други сектори на обществото. Нещо повече. Учениците в гимназиите имат право да работят през лятната ваканция и да получават заплата, разбира се при ограничени права по отношение на сигурността на труда и т.н. Но факт е, че работят и от малки се учат на дисциплина, отговорност и придобиват конкретни умения.

Кризата през 2008 г. се отрази в целия свят, глобалните икономики се свиха и компаниите се адаптираха към новите условия за бизнес. Сега, 8 години по-късно сме изправени пред нови предизвикателства - бежанската криза в Европа, нарастващ тероризъм, все по-агресивна международна среда. Смятате ли, че това може да се отрази на икономическите отношения между България и държавите от Скандинавския регион?

- Ами нека да погледнем Великобритания и желанието й да се отдели от Евросъюза. Това, разбира се, е много краен пример, но нека го анализираме. Какво ще се случи с търговските договори между държавите? Великобритания ще трябва да преразгледа всичките си договори и да подпише нови такива между нея и ЕС, защото тя няма да е вече в съюза.

Това, разбира се, ще се отрази отрицателно на икономическите отношения. Страните от скандинавския регион няма да излизат от ЕС (Норвегия не е в Евросъюза, но има обща граница и търговски отношения със страните-членки), но какво ще се случи, ако решим да затворим границите, за да има по-голям контрол заради бежанците?

Това веднага рефлектира върху логистиката. При сегашните условия на бизнес, много фирми не държат големи количества стока на склад. Предпочитат да ги транспортират при поръчка и какво се случва, ако камионите не минат лесно границата, както досега? Пълен хаос и срив в икономиката.

Държавната власт и институциите чуват ли „гласа“ на бизнеса? Има ли диалог?

- Да, има диалог. Но има и какво да се желае още. Смятам, а и не само аз, че в България можеха да се случат много повече положителни процеси за тези 25 години демокрация и това съответно да рефлектира на чуждите инвестиции. Но трябва да сме оптимисти и да гледаме напред. Важното е да се поставят ясни дългосрочни цели и да се работи върху изграждане на положителен имидж на страната. Ако самите българи гледат на собствената си страна негативно, как ще убедят чуждите инвеститори да инвестират тук.

Камарата е много активна при организирането и инициирането на събития в полза на търговските отношения между България и страните от Скандинавския регион. Разкажете нещо в аванс за предстоящи мероприятия.

- Наскоро имахме среща с община София и с членовете на Камарата. Много интересна и ползотворна среща, за която специално искам да благодаря на г-жа Фандъкова. Запознахме се с бъдещите планове на столичната община и обсъдихме перспективите пред скандинавските компании за осъществяване на бизнес с нея.

Предстоят ни още много подобни срещи, зашото целта на Камарата е да бъде именно тази силна връзка между нашите членове и организациите, чиито решения влияят върху икономическия живот между България и Скандинавия.

Благодаря за това интервю!

Екип на exporter.bg