Кирил Вътев: Ако ние не отстояваме националното си достойнство, никакви закони няма да ни помогнат
Собственикът на месопреработвателното предприятие „Тандем“ Кирил Вътев пред exporter.bg за бизнес климата в България, за правилата в бизнеса и предизвикателствата пред него
„Марката „Тандем“ се ползва с най-високо потребителско доверие. Това е най-важното за мен и винаги за това съм се борил. Най-ценното нещо в живота е доверието. Защото от недоверие можем да се разболеем. Когато има доверие, се работи с лекота“, казва Кирил Вътев.
Г-н Вътев, наскоро излезе годишното проучване на Германо-Българската индустриално търговска камара за бизнес средата в България. 57% от фирмите оценяват икономическата ситуация като задоволителна, 53% от тях смятат, че бизнесът им ще се развие в положителна посока. Каква в Вашата оценка за бизнес средата в България?
- Мисля, че вече стана банално да повтаряме, че най-големият проблем на бизнес средата в България, е нейната непредвидимост, вследствие на честите нормативни промени. За да бъде човек уверен и спокоен в бизнеса, трябва да може да планира дългосрочно - при нас това е невъзможно. На мен не ми е ясно кои са националните приоритети на страната. Парламентът основно се занимава със себе си, не с икономиката. И тя върви на автопилот.
Ние сме единствената страна, която не си отработи отношенията с големите пазарни играчи, остави ги да правят каквото си поискат. Никъде по света не е така. Бизнес средата се определя от правила, но те трябва да важат еднакво за всички. У нас средата е партийно обвързана, бизнесът е две генерални категории – създаден и самосъздал се.
Как се оцелява в такава среда?
- Трудно. Спомням си, че в първите години на демокрацията, ни се казваше: „Капитализмът е свободна конкуренция, излизайте на пазара и се състезавайте“. Добре, ние се състезаваме. Години наред се борим да има закон за браншовите организации, които да разтоварят държавата от някои отговорности по контрола и да поемат самоконтрола в своите браншове. Защото самоконтролът е много по-силен от всеки държавен такъв. Този модел работи в много страни. Само при нас, не.
Кирил Вътев: "Искам да попитам, може ли някой да ми посочи един български износител, който е изнесъл стока за ЕС, на която някъде ще й сложат стикер на западен език. Не било изгодно за чуждите производители. Ние сме загрижени повече за тях, отколкото да си защитим родното производство."
В момента браншовите организации представляват самодейни формирования на наивни ентусиасти. От 92-ра насам има много законопроекти, но нито един не е влязъл в пленарна зала.
В един дори имаше предложение правата и задълженията на организациите да бъдат сведени до това, да дават статистика за състоянието на пазара, сякаш нямаме НСИ. И ред подобни безумия, за да се заобиколят работещи решения.
Кои са основните предизвикателства пред бизнеса във Вашия сектор?
- В момента всички се борим за оцеляване. Фирмите от малкия и среден бизнес, какъвто е нашият, са се научили да бъдат гъвкави и ежедневно да оцеляват в нестандартни ситуации. Аз казвам това, което мисля и чувствам, и много хора ме упрекват, че съм песимист. Аз лично се определям като реалист.
Потреблението се свива и за съжаление тази тенденция от 2010 г. насам, се запазва. Много стойностни и качествени хора не видяха перспективи за себе си тук и напуснаха страната. В момента има жесток дефицит на кадри. Вие как управлявате тези процеси?
- При нас хората на мениджърски позиции са израснали в тази фирма, тук е бил първият им работен ден след университета, тук са се изградили като професионалисти. И това са най-лоялните ни хора. Нещо повече. Те са емоционално обвързани с компанията, защото тяхното развитие е част от развитието на фирмата. Как приключи финансовата 2015 г. за Тандем и какви са очакванията Ви за 2016 г.?
- Приключихме 2015 г. с приемлив резултат, но ми е трудно да се ангажирам с прогнози. За да върви един бизнес успешно, трябва да имаш ясни очаквания за средата, в която се случва. Да имаш ясна прогноза за резултатите и много прецизен план за стъпките, които да извървиш до целта. У нас основно се говори за усвояване на европейските фондове, а защо не се говори кой сектор каква добавена стойност генерира? Колко е БВП на глава от населението? 30-те години на миналия век България е била на първо място в Европа по БВП на глава от населението, искам да видя къде стоим сега?
Колко продукта включва портфолиото на компанията и кои са най-продаваните сегменти?
- Около 180-200 артикула, но те не са постоянно число. Най-добри пазарни резултати показват шунките и деликатесите. Кренвиршите също продължават да бъдат търсен и желан продукт. Какъв е пазарният дял на фирмата?
- По всички справки ние сме с най-голям дял във високия сегмент. За 23 години изследванията показват, че нашата марка се ползва с най-високо потребителско доверие. Това е най-важното за мен и винаги за това съм се борил. Най-ценното нещо в живота е доверието. Защото от недоверие можем да се разболеем. Когато има доверие, се работи с лекота. Факт е доминацията на големите търговски вериги над производителите. Кои са успешните инструменти за оцеляването на дребните производители? Ще успеят ли да се преборят с вносните продукти на големите чуждестранни компании, които преобладават на пазара?
- Вносните продукти все още не преобладават, но имат възходящ тренд. Сега по новия закон за храните се обсъжда да има ли стикери, и то само за чуждите продукти, или да няма. Искам да попитам, може ли някой да ми посочи един български износител, който е изнесъл стока за ЕС, на която някъде ще й сложат стикер на западен език. Не било изгодно за чуждите производители. Ние сме загрижени повече за тях, отколкото да си защитим родното производство. Нямаме ли национално достойнство да кажем, че в България всичко се продава на български език. Омръзнало ми е да слушам, че преди да дойдат чуждите инвеститори, в страната ни не е имало нищо. Пълен абсурд. Но ние позволяваме да ни говорят така, защото българинът е много раболепен.
Цената ли е определящият фактор за избор на продукт?
- Зависи от културата и финансовите възможности на потребителя. Има осъзнат избор на ниска цена, поради ниска покупателна способност. В същото време има и хора, които не се интересуват от цената и търсят само висококачествени продукти. Аз искам да работя за хора с висока потребителска култура.
Каква е реалната картина на пазара? Има ли потребление на стоки във високия ценови сегмент?
- Има и моите наблюдения показват, че хората с високи финансови възможности приоритетно предпочитат вносните италиански и френски продукти. Те се ползват с най-високо доверие, без да превъзхождат нашите по качество.
"За 23 години изследванията показват, че нашата марка се ползва с най-високо потребителско доверие. Това е най-важното за мен и винаги за това съм се борил. Най-ценното нещо в живота е доверието. Защото от недоверие можем да се разболеем. Когато има доверие, се работи с лекота", убеден е Кирил Вътев.
Но ние нямаме доверие на собственото си производство и това е голям проблем. Масово по всички медийни канали родните продукти се отричат и биват безобразно критикувани. Не съм чул за друга страна с подобна анти нагласа спрямо себе си.
В тази връзка Вие покрихте изискванията за био производство. В световен мащаб потреблението и производството на био продукти расте. Българинът узрял ли е за био продукти, предвид високата им себестойност?
- Има един доста скромен сегмент, в който се търси био и който е изцяло ориентиран към подобни продукти. Не знам в каква степен това е функция от ясната представа какво е био продукт и разликата му с конвенционалния. Или по-скоро е резултат от масовата орторексия, появила се в резултат на некомпетентно, недостоверно и безотговорно хулене на българското производство. В момента етикетите дават много точна и ясна информация за стоката, но масово хората смятат, че Е-тата са консерванти и че са вредни.
Новият закон за храните ще доведе ли до по-висока сигурност и доверие на потребителя за храните, които консумира?
- Ако ние не отстояваме националното си достойнство, никакви закони няма да ни помогнат. Защото законът както и да е написан, важно е после как ще се прилага. Ще има ли отново мои и твои хора или правилата ще важат за всички.
Във Вашия бизнес има ли фирми, които работят в сивия сектор на икономиката?
- В нашата сфера фирмите, които присъстват масово в търговските вериги, нямат шанс да бъдат в сивия сектор. Едно от най-големите предимства на търговските вериги е, че там не можеш да присъстваш на черно.
Наложихте бранда Тандем и в Чикаго. Създаването на Тандем-USA е голям успех и въпреки, че нямате финансово участие в компанията, подкрепяте по всякакъв начин брат си в това начинание. Лесно ли се налага нова марка на разработен и наситен с конкуренция многомилионен американски пазар?
- Всички българи в Чикаго познават бранда Тандем и си го искаха. Интересното е, че за предприятието в България, което беше първото, построено по европейски стандарти, чакахме три месеца да получим разрешение за 72-часова проба. В Америка получихме разрешение за работа за 5 часа. Просто там културата на общинската и държавна администрация е точно противоположна на българската. Тук никой не мисли рационално, че това е производство и всеки забавен ден е губене на ценно време.
Наскоро направих проект за едно малко разширение, наистина малко, месеци наред обиколки между институциите, за да получа едно становище. Е, как да планираш и как да напредваш? Промените, които се мислят, сякаш се правят за да се задуши всичко, което има работещи решения. Така ми изглежда и много ми се иска да не съм прав.
(Кои са продуктите, които изграждат имиджа на страната ни по света, според Кирил Вътев, и какви са пречките пред експорта на месни продукти, четете в следващ материал)
