експорт > пазари

Южна Корея е най-активен потребител на системата на експортно застраховане

След създадената през 1992 г. Корейска корпорация за експортно застраховане (KEIC), нивото на използване на експортно застраховане в страната рязко се увеличава до 21,7% средно годишно през 2003-2004 г. То нараства до 37,8% през 2009 г. и в момента Корея е държавата, считана за най-активен потребител на системата на експортно застраховане.

Това сочат данните от разработка на Анна Кършовска, директор Дирекция „Застраховане“ към БАЕЗ, която прави анализ за икономическия растеж на Южна Корея, вследствие на политиката на правителството за насърчаване на експорта.

През 2010 г. KEIC е преименувана на Корейска корпорация за търговско застраховане (K-sure). След промяната на наименованието K-sure може да предоставя покритие не само по експортни, но и по импортни транзакции, за да може да подсигури доставка от чужбина на природни ресурси и стоки от изключителна важност за корейската икономика.  Към края на 2014 г. K-sure има 517 служителя, разполага с централа в Сеул, 15 регионални офиса в Корея и 12 представителни офиса в чужбина.

През 2014 г. общият бизнес на K-sure нараства до 190,2 млрд. корейски вона, от които подкрепата за корейските малки и средни предприятия (МСП) нараства със 7,2% спрямо предходната година и достига 38,5 млрд. корейски вона. Това представлява повече от 20% от застрахователното портфолио, показвайки, че основната цел на K-sure е да играе ролята на главна предпазна мрежа за корейския бизнес.

В разработката си Кършовска напомня, че схемата на експортното застраховане е въведена в Корея още през 1969 г. с цел да подпомогне износителите да увеличат обемите си на износ и да ги предпази от загуби. За да бъдат подкрепени е създаден Фондът за експортно застраховане (Export Insurance Fund – EIF).

Законът за експортното застраховане изисква от Фонда за експортно застраховане да финансира застрахователните програми в случай че KEIC е в ситуация на дефицит. Квотата на щетимост остава по-малко от 100% общо до 1991 г., заради което се счита, че ефектът от правителствено субсидиране под формата на експортно застраховане не е бил толкова съществен до началото на 90-те години.

Годишната средна квота на щетимост достига 325% през 2003-2004 г., като на тази база икономистите отчитат, че през тези години ефектът от експортното застраховане е съществен, въпреки че спада до 122% през 2008-2009 г. заради увеличени получени суми от регресни плащания.