експорт > пазари

Малките и средни предприятия в България могат да са конкурентни, но трябва да са силно нишови

CEED България е създадена през 2005 г. с цел да предостави на предприемачите и техните ръководни екипи знанието и контактите, от които те се нуждаят за да ускорят своя бизнес. Компанията предоставя на предприемачите бизнес ноу-хау чрез своите ускорителни програми, както и свързва участниците с наставници и с една общност на предприемачи, която може да им помогне да развият бизнеса си. Нейният съосновател Николай Ярмов има над 20 години опит в областта на финансите, развитието на малки и средни предприятия, микро-кредитиране, капиталови инвестиции и финансови гаранционни механизми. По време на работата си в мисията на USAID в България, като старши съветник за развитие на предприемачеството, той има доказан опит в изпълнение на програми в областта на бизнеса за над $50 млн.

Г-н Ярмов, CEED е партньор, консултант, приятел и съветник на малките и средни предприятия у нас? Разкажете ни как на практика се случва това?

- Започнахме преди 12 г. с помощта на един американски инвестиционен фонд. Решихме да направим пилотно в България център за предприемачество за подкрепа на малките и средни предприятия (МСП). Основната ни мисия бе да подкрепяме развитието на предприемачеството на Балканите. Постепенно се разраснахме и открихме свои офиси в Румъния, Сърбия, Македония, Албания. Към момента имаме 11 центъра по света. Най-новите ни офиси са в Мароко, Тунис, Танзания.

МСП нямат много достъп до ноу-хау, особено в тези географски ширини. И ние започнахме именно с това. Да бъдем полезни в три области: предприемачески растеж - достъп до информация, достъп до финансиране и подпомагане на търговската дейност. Започвайки работа с една малка компания за няколко години да успеем да й помогнем да постигне целите си.

Нашите обучителни програми са бързи, лесни и практически ориентирани, не толкова академични. Наехме успели предприемачи, които да преподават – от практици на практици. Работим по една програма на калифорнийския университет, която представлява мини МВА за предприемачи.

Компании от кои сектори най-често прибягват до Вашите услуги?

- За нас няма ограничения, работим с компании от всички сектори на икономиката, които имат потенциал за растеж. Трябва да са с над 10 служители, минимум три години на пазара и годишен оборот над 200 хил. евро.

С времето се оказа, че тези, които имат най-сериозен ръст, са IТ-компаниите и 80% от нашите клиенти са от тази сфера. В България има потенциал и ниша за развитие на IТ, защото имаме добре подготвени кадри. И това се дължи на факта, че там работят предимно млади хора, които са по-гъвкави и мобилни, защото знаят езици, разбират от технологии и са по-адаптивни към новите процеси. Наблюдава се и нова тенденция. Страната ни започва да се обособява като клъстер за производство на части за автомобили. У нас има много малки компании, които произвеждат части и оборудване за световните автомобилни гиганти.

В днешната динамична бизнес среда, кои са най-големите предизвикателства пред българските експортно ориентирани МСП?

- Лайтмотивът винаги е бил финансирането. Другият основен проблем пред МСП е липсата на контакти. Това, за което ни търсят най-често, са именно контактите и скъсяването на дистанцията.

Благодарение на офисите ни по света, ние разполагаме с богата база данни от компании на местно ниво и то все проверени фирми. Членове на нашия клуб или партньори, с които работим ежедневно, знаем техния капацитет и на какво можем да разчитаме. Затова можем да предложим на клиента бърз достъп до определен пазар и контакт с потенциален партньор.

Какви показват Вашите наблюдения - МСП у нас имат ли потенциал да излязат на международните пазари и могат ли да бъдат конкурентоспособни?  Кои са необходимите условия - първо да пробият навън, а после да задържат и развият завоюваните позиции?

- Безспорно не можем да се сравняваме с големи производители като Индия, Китай, САЩ и др., но някои от нашите МСП могат да бъдат конкурентоспособни, стига да са нишови.

Основният проблем пред тях е, че нямат капацитет да отговорят на големи международни поръчки. От една страна, нямат визията за обемите, които могат да поемат, от друга, когато поемат големи количества, качеството започва да става под въпрос. Затова казвам, че трябва да са силно нишови, за да бъдат конкурентоспособни. Или да работят като подизпълнители за лидерите в бранша.

Голяма част от МСП у нас са предимно семейни фирми, които развиват почти бутиково производство и им трябват големи капиталовложения за да се разраснат. Какъв е Вашият съвет към тях? Да гонят по-високи цели или да продължат в нишата, която вече са разработили?

- Мога да ви дам един пример със Словения, която е много по-малка страна от нас, и като територия, и като пазар. Манталитетът на словенския предприемач е следния – аз ще произведа продукт, ще създам фирма и ще продавам в Япония, Китай, Индия и т.н.

И тук идва нашата роля. Да успеем да им покажем правилната посока, в която да се развиват и усъвършенстват. Затова пак казвам, шансът им е, или да бъдат секторно ориентирани или да предлагат иновативен продукт, ноу-хау, с който да са конкурентни.

Имате мрежа от инвестиционни фондове по света. В кои страни са най-активни предприемачите, които се стремят към създаването на успешен бизнес?

- По отношение на Балканите, ние сме в края на класацията. Но това си има своето обяснение. Дълги години при нас не се насърчаваше частната собственост, оттам идва и фактът, че не сме добри търговци. Докато за словенци, сърби, поляци, македонци дори, няма затворени врати. Да не говоря за арабите, които са си родени търговци.

„Сила чрез знание и контакти“, е мотото на СЕЕD-България. Придобиха ли необходимите знания нашите МСП? Колко дълъг може да бъде този процес?

- Разбира се, компаниите много се развиха през годините и съм доволен, че с нашия опит и контакти, успяхме да бъдем полезни на много предприемачи и да видим успешни бизнес проекти.

Световната финансова криза се отрази и в тази сфера, появиха се много европейски програми за обучение и менторство, пазарът се  пренасити с   голямо предлагане и се разводни. Затова и ние през последните години започнахме да работим проектно ориентирано за конкретни сектори - проекти, които насърчават иновативното мислене, зелена икономика, корпоративна социална отговорност и др.
От 5-6 години разработваме пазарите в Централна Азия – Казахстан, Узбекистан, Таджикистан и др. Запазихме рамката, продължаваме същата дейност с МСП, но за бившите съветски републики.

Друго, което правим за наши клиенти, е два пъти годишно да организираме търговски мисии на големи пазари, където има много възможности за развитие. Наскоро правихме такава мисия в Силициевата долина за наши IT-компании, на които организирахме срещи на ниво СЕО на най-големите високотехнологични компании като IBM, Apple, You tube и др. Правили сме подобни мисии в Ню Йорк, Сиатъл, Вашингтон, Чикаго и др. Това са срещи със сериозни инвеститори, фондове, банки и др., които, смея да твърдя, много трудно някой друг би могъл да организира.

Благодаря Ви за това интервю!

Биляна Николова