бизнес > бизнес и здраве

„Силиконки гърмят...“

Ако исках да привлека вниманието на по-голямата част от четящите българи, горното заглавие и начало на текста пасват идеално, защото са в унисон с начина на изразяване на повечето медии у нас. Е, не звучи много интелигентно, но това се продава...

Журналистите, без да ги обиждам и да подценявам техната професия, се оправдават, че профанизирането (опростяването или изпростяването) на езика е необходимо, за да заинтригува и да бъде разбираемо за широката аудитория или за НАРОДА, както се казва на по-обикновен език. Тя и политиката у нас е по-разбираема, когато е профанизирана. Факт, с който все по-често се сблъскваме от едно известно време.

Но да не се отклонявам от темата. Аз съм пластичен хирург с дългогодишна практика и бих искал да споделя с вас някои размисли за бизнеса в естетичната хирургия. И тъй като темата за „гърмящите силиконови импланти” е гореща в момента, ще я възседна и аз.

Милиони жени по света коригират бюста си с импланти. За тях тази корекция не е каприз, а осъзната нужда и не би трябвало грешката на един производител да се използва за профанизиране на тази дейност.

Малко история

Силиконът е отдавна познат на човечеството, но преоткриването и бурното му развитие и производство започва в САЩ, в областта на самолетостроенето, около Втората световна война. Това е техническия силикон.

След войната започва усъвършенстване на формулата и пречистване на материала, което води до създаване на т.н. медицински силикон. Той намира широко приложение в медицината, защото в минимална степен дразни организма и изключително рядко предизвиква реакция на отхвърляне.

Създадени са първите силиконови импланти. Те се състоят от еластична обвивка (силиконов еластомер) и кухина изпълнена с течност или гел. Течностите, които са били използвани са серум (вода) или соево масло, а геловете – хидрогел и силиконов гел.

С времето соевото масло и хидрогела са забранени за употреба поради промените, които настъпват с тях в организма. Серумните импланти имат все по-малка употреба заради някои проблеми от естетичен характер - изпускане на клапата и постепенно изпразване на импланта.

Днес, всеобщото мнение на специалистите е, че няма по-добър имплант от този изпълнен със силиконов гел. И тук започва бизнесът.

Бизнесът

Корекцията на гърдите с импланти е изключително популярна в света. Десетки милиони жени са прибегнали до тази процедура. И естествено, производството им, както и операциите за тяхното поставяне, са добър бизнес.

Преди около десетина години френска фирма решава, че може да вземе дял от този пазар и започва производството на мамарни (гръдни) импланти известни под наименованието PIP [Poly Implant Prostheses].

Направени са изследвания, издадени са необходимите сертификати, включително и така важната за всеки производител, дистрибутор и потребител в Европа СЕ марка. Притежаването на този сертификат означава, че продуктът е проверен от контролните органи, безвреден е и има официално разрешение за употреба в страните от Европейския съюз. Започва масово производство, продажба и употреба.

Злополучните PIP

Около 300 000 PIP импланта са продадени до момента в Европа. Намира се дистрибутор и в България. Имплантите са официално регистрирани у нас и започва усиленото им предлагане на нашия пазар.

За да се стимулира употребата им, цените са по-ниски от останалите. Предлагат се и допълнителни екстри към всеки закупен чифт. Започва да работи пазарният механизъм. Броят на поставените импланти расте както у нас, така и в Европа и света.

Държа да подчертая, че нито европейските или български дистрибутори разпространили PIP имплантите, нито лекарите, които са ги поставили, носят някаква вина! Както подчертах притежаването на СЕ марка гарантира качеството на продукта. Имплантите са регистрирани според всички изисквания на европейската и световна практика.

По данни на медународната и европейската асоциации по пластична, реконструктивна и естетична хирургия (IPRAS и ESPRAS), около 2003 г., фирмата производител е започнала подмяната на медицинския гел с технически, който е значително по-евтин. Промени са направени и в обвивката, в резултат на което тя губи част от здравината си. Разбира се, дистрибуторите не са уведомени за тези промени. Въпреки че производствената цена е намалена, продажната остава същата.

След 2008 г. започнаха да се появяват все повече съобщения в специализираната литература, както и по време на научни форуми, за чести случаи на руптури (разкъсване) на PIP импланти. И така до март 2010 г., когато дистрибуторът на тези импланти за България, уведоми с писмо пластичните хирурзи, че се забранява тяхното поставяне и започва изтеглянето им от пазара.

Реакцията

В края на 2011 и началото на 2012 г. Българската Асоциация по Пластична, Реконструктивна и Естетична Хирургия (БУЛАПРАС) препоръча на членовете си да започнат подмяна на PIP имплантите. Да, но остава открит въпроса кой ще поема разноските. Нормално е това да стане от фирмата производител, но нея вече я няма на пазара. Преди няколко дни медиите съобщиха, че са арестували собственика й след продължително международно издирване.

Лошо

Лошо за пациентките, които са се доверили на лекаря и сега трябва да се подложат на нова операция за подмяна на имплантите. При това като сами си платят цялата процедура.

Лошо за лекарите, които са се доверили на търговците и са поставили такива импланти. Къде отива авторитетът им, който напоследък и без това не е много висок.

Лошо и за Европейската търговска практика. На изпитание е подложено доверието към европейските стандарти. Досега наличието на СЕ марка върху продукта бе достатъчна гаранция той да се приема за качествен и безвреден (поне в страните от Европейския съюз). А от сега нататък? Кое става за употреба и кое – не?

Бай Ганьо

Мъдрият човек ще каже ”Лошо за всички!”. ДА – ама НЕ! (Благодаря на Петко Бочаров за този негов толкова популярен израз отразяващ народопсихологията на „широките народни маси”)

Да, лошо е, ама не за всички... На Вуте му е добре. Всъщност „Он не сака на него да му е добре. Он сака на другите да им е зле!”. ГЪРМЯТ СИЛИКОНКИ! Я! Кой бе? Къде? Кога? А-а, така им се пада на мацките, на докторите, на търговците... Абе „Всички са маскари”!

Д-р Стоян Михайлов, пластичен хирург