коментари > анализи

Настъплението на новите сортове

На Винария 2012 участваха повече фирми в сравнение с миналата година, но по-малко от тях се включиха в битката за Златните ритони и златните медали.

Което е доста учудващо, тъй като за първи път в своята история Националната лозарска винарска камара покани в комисиите международни дегустатори. Нещо, за което избите пледираха от години.

Голямото отсъствие

Най-после невъзможното се случи. Чуждите дегустатори дойдоха, но в дегустациите не участваха едни от най-големите играчи в бранша като “Винекс Славянци”, “ЛВК – Винпром Търговище” и “Катаржина Естейт”. Съвсем символично в дегустационната битка се включиха “Вини Сливен” и “Винпром Русе”. Все винопроизводители от голям калибър, които на предишни Винарии печелеха, както Златни ритони, така и купища златни медали.

Причините

Кое ги накара да го направят? Най-ралични като характер са мотивите за този своеобразен бойкот. На първо място наложилото се през годините усещане за девалвация на тези награди. Това тласна голяма част от големите играчи да гонят участия в далеч по-престижни западни конкурси. Само за пример от прочутия Винали Интернешънъл в Париж тази година “Катаржина Естейт” се върна със златно отличие, което е все едно да спечелиш Оскар в киното.

Втората причина за скрития бойкот са вътрешните битки между отделните винопроизводители, които през годините придобиха пословичен характер. Едно от предположенията, което витаеше на Винария, за неучастието на голяма винарска фирма бе изваждането на нейния шеф от управата на Националната лозаро винарска камара. И тъй като познавам лично този човек от 15 години съм склонен да вярвам на това предположение.

Малко история

Други играчи обаче промениха своето поведение. Като “Домейн Бойар” например. Преди години се развихри голям скандал, защото компанията спечели всички златни отличия, във всички категории. Другите винпроми скочиха и анулираха дегустациите. Тогава за първи в историята на Винария, която тази година отбеляза 20 годишен юбилей, се случи нещо безпрецедентно. Мачът беше преигран. Имаше повторни дегустации, в които “Домейн Бойар” отказа да участва. И на втората Винария в рамките на една години други обраха наградите.

Тогавашният шеф на “Домейн Бойар” Маргарит Тодоров, за когото мнението във винарските среди се разпъва между “Осанна” и “Разпни го”, се обиди. На следващата Винария компанията имаше щанд, но не участва в дегустациите. И така години наред вън от битката за ритоните и медалите.

Промяната

До тази Винария, когато “Домейн Бойар” дойде с новия се шеф Евгени Харамлийски. Той демонстрира едно нова поведение. “На Винария 2012 имахме на-големия и най-красив щанд. Спечелихме Златен ритон и най-много медали”, каза Харамлийски в интервю за exporter.bg /четете в секцията “Винен бизнес”/. Ето го едно голямо завръщане в епичната дегустационна битка. Според Харамлийски именно успехът на Винария 2012 ги е утвърдил като най-значителният винен играч в България.

Няма вакуум

И докато доста от големите винени играчи не заложиха на тазгодишната Винария, други техни конкуренти не я подцениха. И спечелиха ритоните и медалите. Като започнем с “Домейн Бойар”, минем през “Винпром Пещера” и “Черноморско злато - Поморие”, и стигнем до изба “Братя Минкови”. Това са фирмите, които обраха Златните ритони и златните медали.

Бягство от традиционното

На Винария 2012 освен масовото участие на по-малки изби се очерта и още една тенденция. А тя е бягството от традиционните сортове Каберне, Мерло и Шардоне. Бяха представени чудесни вина от Каберне Фран, Сира, Пино ноар, Пино гриджо, Шенин блан, Семийон и редица други нетрадиционни за България сортове . Още по-интересни бяха купажите с участието на тези и на други екзотични сортове като Коломбар, Гренаш, Мурведър, Малбек, Темпранийо, Марселан и Каладок.

Надеждата

Може да се каже, че на тази Винария блесна таланта на българските енолози и винарски мениджъри да експериментират. Да търсят различното и да правокират. Което е повече от прекрасно, защото дава шанс на българското винарство не само да оцелее в жестоката световна конкуренция в условия на криза, но и да си върне позиците на световните пазари. И пак като в едни предишни времена и години да се заговори за българските вина като за феномен.

Димитър Дженев