за ценители > винен бизнес

Да надминеш очакванията: Да, това е цивилизацията!

Този разказ започва с един залез и едно откровение. Първо за залеза - видях го два пъти. Първият – на откриването на пет звездния винен хотел -L'Ambassade de Katarzyna - перлата в короната на Катаржина Естейт, и безспорно едно от събитията на годината. Вторият –  на едно прекрасно пано във фоайето, пресъздало гледката от хотела с лозята отпред и горичката, непосрествено до тях, където минава границата с Гърция, а още по-нататък самата наша южна съседка. 

Вторият път този залез блесна в очите ми, когато плувах в басейна на изумителното СПА на хотела. И той, този залез, тази естествена и неподправена красота, изпълваше моя поглед. Той внезапно правокира моето въображение. Спомних за едно такова сливане на мечтата с реалността, на порива с неговото сбъдване. Наистина трудно ще се сетите за какво ви говоря. Но сега затворете очи и  си представете оня изумителен филм на братята Коен „Бартън Финк“. Спомнете си младия драматург, блестящо изигран от Джон Туртуро, който копнееше за красивото момиче от картичката, и в края на филма се срещна с нея на плажа. Събитие, което беше сюрреалистично за него, но надмина очакванията му.

А сега за откровението. Цветелина Николова, управляващ директор на Катаржина Естейт - бизнес дамата нарисувала и начертала на архитектите L'Ambassade de Katarzyna, преди да бъде проектиран, каза следното: Аз не исках тук да построя Бурж Ал-Араб сред лозята. Исках водещ да е ландшафта, природата, и всичко, което се предоставя на гостите да е от душа и сърце. Те да се чувстват много специални и това, което виждат, и което ще преживеят, да надмине очакванията им.

Но как да отвориш сърцето и душата си за другите? И как да се случи всичко това - да бъдат надминати очакванията? Моят стар приятел,  големият български поет Иван Цанев, в един стих казва: “Там където и с въображение не се стига, се отива с просто вървене“. И отговорът на въпросите по-горе е следният – с просто вървене.

Вървене, което обаче започва отвъд границите на България и отвъд границите на нещата. Не знам, кое след кое следва, но ето мисловните и креативни спирки на това пътуване, осъщесвено от Цветелина,  която без колебание мога да нарека Повелителката на L'Ambassade de Katarzyna.

И Първата, нека така условно да я нарека, е да се сетиш, че България не е толкова разпознаваема по света. Аржентина обаче – да. И защо в Аржентина има страшно много туристи от всички континенти, които пият аржентинско вино, докато самите сънародници на Меси не се славят като най-големите консуматори на вино в света? Отговорът е, че тези хора идват заради древните традиции и богата култура на тази страна, заради тангото, заради изумителните нрави по тези земи. И на Цветелина веднага и хрумва, че с творение зад гърба си като L'Ambassade de Katarzyna, всичко това може да се случи и у нас. Туристи от цял свят да дойдат в България, на това място, заключено между две изумителни планини – Странджа и Родопите, заради историята, културата и древните артефакти на една от  най-старите държави в Европа и света.

И затова си е направила труда да обиколи 5-6 хотела по света, между които петзвездните Château La Coste близо до  Екс-ан-Прованс, Франция (през 2022 г. американският музикант и носител на Нобелова награда за литература Боб Дилън избра имението за първата си постоянна инсталация "Железопътен вагон" - монументална творба от ковано желязо), Royal Champagne Hotel & Spa  в Реймс, Les Sources de Caudalie в Бордо и още три хотела в Испания, ЮАР и Напа Вали, докато в съзнанието й се оформи проекта, който после буквално да нарисува и начертае на архитектите. И по-важното - да влезе във всеки детайл от обзавеждането със  свой собствен стил и почерк. Но за да се случи всичко това залага на Мартин Несторов, собственик на “Martinelli”, които намират най-добрите фабрики по света за изработка на мебелите.

И отново сме отвъд границите на България. Плетени ратанови съдове, тъканни декорации, табуретки и маси от естествени дънери, ръчно тъкани вълнени килими, специални вани - всички те, по специално зададен дизайн, са изработени в чужбина. Продължаваме с висококачествените френски матраци, италианските пухени завивки и възглавници със зашеметяващ гъши пух, който усещаш дори и в съня си. Маси, с невероятна изработка от Индия, пана от Белгия, чинии в ресторанта, подбрани от последната колекция на един от световните лидери в керамиката и порцелана - RAK Ceramics в ОАЕ - с вечна гаранция. Дори прочутите чипровски килими по специална поръчка са изработени в чужбина. Само част от мебелите, и то брилянтно, са направени в България.

"Работихме с изключителен мебелист – Милен Ангелов, занаятчия от Велико Търново, който, освен статичните мебели, ни изработи много интересни детайли за стените основно в ресторанта. Те съчетават камъни от античността, плочки и керемиди под различни форми", разказва Цветелина.

И сега си представете всичко това потопено в много дърво и камък, частично в стъкло и метал, в естествени цветове близки до природата и червената пръст от лозята, запечатана в няколко пана по стените на уелнес зоната. Този елемент от интериорния дизайн е един от любимите на Цветелина, защото почвата има ключова роля за отглеждането на самото грозде и се съчетава чудесно със самите СПА процедури, които L'Ambassade de Katarzyna предлага. В тях се залага изключително на тематична козметика и терапии с  гроздови екстракти. Уверявам ви, всичко това трябва да го видите и преживеете със сетивата си.

Перфекционисти в работата си, “Martinelli” удовлетворяват до съвършенство всяко изискване на Цветелина за цветове, материали, материи и тяхното съчетаване, така че да се получат два феномена. Първият – занаятчийски и фолклорни мотиви от бита на българина да звучат модерно и съвременно. И вторият – арт лукс, който излъчва уют и домашна топлина.

Пътешествието ни продължава по Темза, с посещение в Лондон в офиса на един от най-успелите българи по света. И това е Третата спирка - трета, но само каква! Вярна на въображението, но и на практицизма си, Цветелина знае, че не можеш да сътвориш нещо приказно като L'Ambassade de Katarzyna и кухнята да не е върховна. За да е върховна обаче отиваш на върха, при човека покорил кулинарния Олимп -  Емил Минев, директор на престижната кулинарна академия Le Cordon Bleu в Лондон.

Една особена тръпка обзема Цветелина, докато изкачва стълбите към кабинета на този кулинарен гуру в сърцето на добрата стара Англия. Гледа на стената една графика на академията, с безброй разклонения, кое от кое по впечатляващо, а най-отгоре, на върха на бизнес веригата, едно име – Емил Минев. Как да не те побият тръпки?

Посреща я топло, а тя му казва: Знам кой сте. Знам също, че не мога да си позволя да бъдете част от един мой проект, но се надявам да направите нещо за България. Разказва му за L'Ambassade de Katarzyna и че търси най-добрата визия и съдържание за кухнята на петзвездния хотел. Без излишни приказки Минев се съгласява да дойде в България – без да поставя условия и без да предявява финансови претенции. Толкова е впечатлен от проекта, а Цветелина поразена от изключителното му човешко излъчване и поведение.

Консултациите на  Chef Емил Минев са първата голяма крачка за вдигане на летвата в кухнята и прилежащия към нея ресторант Encore до олимпийски височини. Втората е привличането на Chef Димитър Дамянов,  един от най-добрите майстор готвачи в България. Той изготвя менюто в ресторант Encore. То е сезанно, с плодове и зеленчуци от собствените градини на имението Катаржина, като предлага най-добрата комбинация от местни и международни изискани ястия. Разбира се съчетани с превъзходните вина на Katarzyna Estate - най-титулованата изба в България, печелила най-много големи награди от всички реномирани световни винени конкурси.

Вината са толково известни и добре продавани в Швейцария, че 23-ма почитатели на избата от страната на банките и часовниците си правят резервации за хотела още преди 2 години и 3 месеца, т.е., когато вече са разбрали, че той ще бъде построен. И наистина след откриването на  L'Ambassade de Katarzyna, те го посещават. Отзивите са – чакането си е струвало.

Започваме с филе от див лаврак с карфиол, бял шоколад, трюфел, маринован фенел и коричка от билки. Следва патешко бутче конфи с пюре от целина, запечени сини сливи, хрупкав кейл и печен лешник, и завършваме с манго мус с кокос, малиново кули и маслена бисквитка. Останалите предложения от менюто няма да разкривам. Няма да ги видите на друго място. Очаквам да ги откриете сами, защото нищо и никой не може да замени личните впечатления.

За да разгадаем философията на L'Ambassade de Katarzyna се налага да отскочим до Малдивите – Четвъртата спирка в креативното пътуване на Цветелина. Именно тук, в нейното съзнание се заражда виждането, какво трябва да предизвиква в душата и сърцата на гостите бъдещият хотел. На Малдивите тя има невероятното усещане, че където и да отидеш, до която й точка на островите да стигнеш, те очаква нещо различно, неповторимо и приятно. Ето това трябва да се прероди в полите на Източните Родопи, близо до крепостта Мезек, си казва Повелителката на имението Катаржина.

И залага на активности сред лозята – пикник с близки хора, брънч с любимо вино от избата, споделени с приятели. Йога в лозето и колоездене по няколко веломаршрута, които преминават през различни парцели с бяло и червено грозде. А защо не федербал или петанк? Или крокет парти на поляната до лозята, в дрескод бяло и сламени шапки - тази забавна и интересна английска игра, позната още от 1868 г. и подходяща за всички възрасти. А какво ще кажете за една стрелба с лък по мишени забодени между редовете в лозята или нещо по-умозрително, но успокояващо, като оставане насаме със събе си в стаята за усамотяване.

Но какво е едно място като имението Катаржина – с избата и хотела, ако не е обградено от легенди и древна история. Спомням си първото ми посещение в сърцето на Бордо - Сент Емилион с катакомбите, в които са снимани Парижките потайности с Жан Маре. Катакомбите, от които е изваден камъкът, с който са построили град Бордо. Днес тези тайнствени и магически подземия са осветени от факли и са пълни с бъчви. А малко по-нагоре, близо до камбанарията на местната църква виждам върволица от хора, които отиват вървят към река Лис, която е съвсем близо до Сент Емилион. Питам: Къде отиват тези хора и какво интересно има там зад хълма? Отговорът е: На мястото, където се стичат до реката, е обезглавена Миледи Уинтър от Тримата мускетари. Сещате се, че на екзекуцията присътват Атос, Портос, Арамис и Д'Aртанян. Питам се дали наистина това се е случило точно там? Не знам, но легендата е довели тук хиляди хора от цял свят, които ще получат едно незабравимо преживяване, а после ще се насладят на прочутите френски вина и кухня.

Разказах тази история, за да подчертая, че имението Катаржина няма нужда да си измисля истории и легенди за български царе съсекли на този камък или до онова дърво някой византийски велможа. Историята край имението Катаржина извира отвсякъде – като се започне от  Археологическия комплекс Перперикон, мине се през природния феномен Каменните гъби, Скално-култовия комплекс Глухите камъни и се стигне до Крепостта Букелон в село Маточина и Праисторическото култово скално светилище Татул. Места, далеч по-древни и значими от тримата мускетари и Миледи Уинтър, без да омаловажавам безсмъртната творба на Александър Дюма.

В моя текст петата стихия е въпроса за цивилизационния избор. А стане ли дума за цивилизация, винаги се сещам за единствения, за неповторимия Кенет Кларк. В предговора на "Цивилизацията“ - истинска Библия в културологията, книга, която едва ли някой е пропуснал да прочете, той пише следното:

„Какво е цивилизация? Не знам. Не мога да й дам абстрактно определение  - все още не. Но мисля, че мога да позная цивилизацията, когато я видя; сега тя е пред погледа ми.

Застанал съм на Пон де-з-Ар в Париж. От едната страна на Сена е хармоничната, рационална фасада на Френския институт, построен като седалище на Френската академия към 1670 г. На другия бряг е Лувър, строен непрекъснато от Средните векове до 19 век: класическа архитектура в най-величествената й и самоуверена форма. Нагоре по течението едва съзирам „Нотър Дам“ - може би не най-красивата катедрала, но с най-интелектуалната фасада в цялото готическо изкуство.“

Аз също не знам, докъде е стигнала цивилизацията в света на виното и едва ли има някой, който би могъл да отговори на този въпрос. Но мога да я позная, когато я видя. В този момент, аз съм в имението Katarzyna Ectate. Зад мен е петзвездния L'Ambassade de Katarzyna, малко по-назад, в далечината е избата. Вляво виждам граничната вишка и изумителната Сакар планина. Вдясно са величествените Източни Родопи.

Пред мен е една прекрасна земя, разположена амфитеатрално. Тук ще има сцена, на която ще се разиграват арт събтития и други впечатляващи спектакли. Като например концерт на Стинг, когото Цветелина вярва, че ще успее да доведе, не само защото е велик музикант, певец и артист, а и защото има имение в Тоскана и прави вино.

Още по пред мен са лозята, до тях е горичката, където минава граничната бразда с Гърция. И в този момент чувам гласа на жена, начертала проект от мечтата си и превърнала го в реалност, да казва: Надминах очакванията си! И в този миг, от мястото, където съм застанал, аз ви казвам: Да, това е цивилизацията!

Димитър Дженев