за ценители > винен бизнес

Между Стария и Новия свят

Цветелина Николова e управител на “Белведере България”, която притежава два холдинга. В първия - “Белведере България” влизат компаниите “Менада”, “Винарска къща Сакар”, “Менада Винярдс”, “Сакар Винярдс”, “Белведере дистрибуция” и “Винимпекс”.

Другият холдинг - “Катаржина Естейт” - обхваща “Аполония Винярдс”, “Катаржина Винярдс” и “Белица Винярдс”. Това са трите дружества за лозя плюс една нова дистрибуционна компания - “Платиниум Грандс”.

Цветелина Николова е от Троян, на 30 години. Завършила е политология на френски, а след това международни икономически отношения.

Как се почувствахте, когато когато една толкова голяма световна компания ви гласува доверие да влезете във висшия мениджмънт на “Белведере България”?

- Въпреки, че имам големи амбиции, изпитах известна доза страх. Преживях безсънни нощи, защото отговорностите са много. Когато има ясно зададени цели и посока, нещата се случат и имат положителни измерения.

Какво беше първото нещо, което си помислихте?

- Първото нещо, което си помислих е, че досега нямах свободно лично време, а отсега нататък ще имам още по-малко. Работата не ме притеснява, безпокоят ме нещата от миналото в компанията. Трябва да се изчистят. Всичко обаче върви по план и смятам, че след още няколко месеца лошите неща ще бъдат забравени и ще продължим само в положителна посока.

Експортът е най-висшият пилотаж в бизнеса, но е и най-трудният, особено във винения бизнес. На външните пазари има огромни конкуренти – старите винарски сили - Франция, Италия, Испания от една страна и Новия свят от друга. Вие на какво залагате?

- Ние залагаме най-вече на тероара, тъй като в Южна България той е много добър и подходящ за отглеждане на лозя. Доказателство за това е “Катаржина”. За нас работят изключителни френски специалисти, които преди бяха консултанти, а сега са главни технолози и производствени директори не само в “Катаржина”, но и в “Менада” и “Сакар”.

Така че залагаме първо на тероара и второ на качеството на виното, което постигаме.

Бихте ли направила една разходка по външните ви пазари?

- Най-много изнасяме за Полша. Основните ни стари пазари са Полша, Скандинавските държави, Русия, Англия и Чехия. Новите пазари, с които започваме да работим са Китай, Япония, Индия и Америка.

Клиентите от там силно се интересуват от българското винопроизводство. От 3 месеца имаме договори с нови контрагенти от тези страни, които вече започваме да изпълняваме.

Извършвате промяна, която цели да се избяга от клишето, че българските вина са евтини. Търсите друга целева група. Така ли е?

- Да, така е. В “Менада” и “Сакар” спряхме прзводството на всички вина, които са под евро и 50 цента. Насочихме се изцяло към нови пазари, към нови брандове, към повишаване на качеството и търсене на нови контрагенти, които държат на виното като съотношение цена – качество.

Колко милиона бутилки изнасяте?

- Около 10 млн. бутилки- “Менада” плюс “Сакар”. С “Катаржина” започнахме да изнасяме от тази година. До миналата избата имаше малък експорт – 5 % от производството, и то по-скоро за наши приятели.

Но тази година вече имаме плододавност от новите лозя, която повишава капацитета на “Катаржина” и възможностите за по-голям износ.

Разкажете ни за бранда “Катаржина”, който очевидно става “острието на копието” на “Белведере България”?

- Опитваме се да налагаме на международните пазари “Катаржина” като вино, но не точно като българско вино, а като “No Men's Land, някъде там между България, Турция и Гърция”. Тъй като на международно ниво, когато хората опитат “Катаржина”, те наистина не могат да повярват, че това е българско вино.

Ето защо ние започваме да го налагаме като вино от Ничия земя, някъде там. Защото има една психологическа граница - когато чужденецът чуе България, той се представя, че българското вино няма да е по-скъпо от евро, евро и 20 цента, дори това е максимума.

Това са цени, които не отговарят на качеството на вината на “Катаржина”. С новата ни концепция имаме вече сериозни успехи и наистина успяхме да сключим много договори.

Между Стария и Новия свят, къде е вашето място?

- По-скоро някъде по средата. Защото обикаляйки по света аз виждам, че в Стария свят хората не обичат да пият само френски или испански вина. Обичат да пият и Нов свят, защото тези вина са по-модерни, по-плодови, по-ароматни, повече за ежедневието.

Докато Стар свят са повече дъб, по-тежки вина, които се консумират с по-тежки храни. Затова смятам, че ние сме някъде по средата. Стремим се да унифицираме един вкус и хората от цял свят да харесват нашите вина. Но се приближаваме много и  към френската технология.

Какви тенденции забелязвате на външните пазари?

- На външните пазари, както и в България, във всички случаи се забелязва повече Нов свят, отколкото френски, италиански и испански вина.
На международно ниво обаче има много голям спад в продажбите на френски, италиански и испански вина като цяло, за сметка на Нов свят. Австралия, Нова Зеландия, Чили и Аржентина имат много големи ръстове.

Миналата година бях в Нова Зеландия и видях, че там почти всичко е засято с лозя. Произвежда се максимално, взето от целия тероар и всичко се изнася само навън, в цял свят. Разбира се това се отнася основно за белите вина.

В Нова Зеландия няма червено вино, само Пино Ноар. Нов свят като цяло са много силни в белите вина, в червените не толкова.

Смятате ли, че едно подобряване на бранда България като държава би помогнало на износа ни?

- Със сигурност, но трябва да се обединят повече компании и то на национално ниво. Примерно в Русия да се стъпи с един бранд Wine of Bulgaria, както го направиха навремето Чили. Те създадоха Wine of Chily и го национализираха. Събраха се няколко големи винопроизводители и под бранда Wine of Chily влязоха в Русия. И продават много, милиони бутилки.

Ако в България се съберат няколко компании и се направи един бранд на национално ниво, той със сигурност ще има много голям успех на руския пазар.
Това е един огромен пазар, но 80-85 % от българските вина, които се изнасят на него, са полусухи и сладки вина, които вече не са интересни за българските винопроизводители.

Ето защо е необходимо да влезем под нов бранд и хората в Русия да разберат, че в България се произвеждат висококачествени вина, а не само Кадарка и Меча кръв.

Не искам да съм съдник, но имам чувството, че това за което говорите, в последните години не се случва?

- Не се случва, защото в България в момента, всички винопроизводители и Националната лозаро винарска камара се разцепват на няколко групи. Всеки гледа в неговата си група. Има интриги, но няма обединяване на национално ниво.

Ето, че вече дойдохме в България. Разбрах, че сте направили сериозно преструктуриране във вашата компания. В какво се изразява то?

- Наложи се да оптимизираме разходите и затова направихме преструктуриране в производството. Основно в “Менада” и “Сакар” като от 1 месец преструктурирахме цялата винификация на “Сакар”. Тя ще се прави в “Менада”. Цялото бутилиране между “Менада”, “Сакар” и “Катаржина” ще се прави в “Катаржина”.

Това първо ще доведе до оптимизиране на разходите и второ до по-висок контрол на качеството и на бутилирането, тъй като линията в “Катаржина” е изцяло нова и има много по-голям капацитет. В момента ще я натоварим максимално и ако има някакви поръчки допълнително, ще ги правим в “Менада”. Като цяло това е един голям плюс.

Преструктуриране на национално ниво на вътрешен пазар няма да има. Всичко е така, както винаги сме го работили. Търговският екип е същият. Маркетинг екипът също. Така че там всичко се запазва. Единственото преструктуриране е в заводите. То вече е факт и те започват да работят с нови структури.

Няколко думи за вътрешния пазар, където също сте добре позиционирани?

- В България сме позиционирани много добре и имаме доста големи ръстове на продажбите през последните 10 месеца. За нас вътрешният пазар наистина е твърде важен. Ние инвестираме много в него и съответно получаваме доста добри резултати.

Като цифри, 95 % от продукцията на “Катаржина” продаваме на вътрешен пазар. 20 % от цялото производство на “Менада” и “Сакар” се реализира също в България.

В “Катаржина” имате прекрасни условия за винен туризъм. Ще го развиете ли?

- Сега започваме с проект за хотел в “Катаржина” и когато бъде готов, тогава ще направим един истински винен туризъм. В момента там водим само наши приятели и клиенти. За съжаление те не могат да отсядат, защото имаме само 4 апартамента.

Нашата идея е, когато реализираме този хотел, който ще бъде с около 25 стаи, един автобус да кара до “Катаржина” 45-50 човека. Те да могат да бъдат настанени и да усетят наистина българския винен туризъм.

Тогава те ще могат да отседнат и да се насладят на вината, защото сега приемаме групи, но само за презентации и дегустации, без да остават за нощувки.

Няколко думи за един човек, без когото “Катаржина” нямаше да я има – Кристоф Трилински.

- Кристоф Трилински е един невероятен човек, поляк, с много голямо сърце и душа, който обожава България. Той много харесва България и българите, харесва страната ни като възможност за разиване на бизнес и постигане на положителни резултати.

Инвестирал е много пари и продължава да инвестира, въпреки сътресенията в стария мениджмънт. Обича да идва тук. Прави го минимум 2-3 пъти месечно.

А кога ще доведете в България Брус Уилис, Жерар Депардйо и Жан Рено, които са акционери в Белведере?

- Те са един вид „бранд амбасадори” – посланици на марката. Нямам представа кога ще имаме възможност да ги поканим в България. Но със сигурност ще опитаме, защото в чужбина много известни хора знаят за „Катаржина” и със сигурност ще искат да я посетят.

Любими вина?

- “ Katarzynа Reserve”, “Encore Syrah” и “Question Mark”.

Благодаря за това интервю.

Димитър Дженев