туризъм > екзотични дестинации
Да преоткриеш Перу

|
Противно на очакванията на туристите империята на инките е една от най-младите в света
На територията на Перу е имало много древни култури, но точно инките са създали държава по времето на възникване на Османската империя и са достигнали своя разцвет горе-долу, когато тя е била най-голямата заплаха за Европа.
|
Когато заминавам за далечна, непозната страна, аз просто стягам куфарите и тръгвам. Прочитам за нея само написаното в енциклопедията и се оставям да бъда изненадана от обстоятелствата на място. За пътуването в Перу се подготвих по-различно. Порових в книгите и в интернет, за да знам, с какво ще се сблъскам, след като кацна на летището в Лима. И въпреки това по-изненадана никога не съм била. Физикогеографски шок Дори след като си прочел в дебелите книги, че страната е разделена на 8 географски региона, включващи пустини, тропически лесове, така наречената „Пуна” (високопланински степи), вечно заснежени върхове с височина над 6000 метра, някак не можеш да проумееш, как противно на всички нормални човешки представи пустинята е покрай брега на океана (за което е „виновно” минаващото оттам студено водно Перуанско течение), джунглата е разположена на повече от 2000 м над морското равнище, където при нас се извисяват борови гори, а на уважаваната от европейските алпинисти височина между 4100 и 4800 метра в планинските степи пасат спокойно лами, алпаки, викуни и гуанаки (южноамериканските представители на семейство Камили). Индианците не като атракция И в цялата тази екзотична картина се вписва местното население, за което височината не е проблем, а начин на живот от хиляди години. Въпреки това то е започнало да търси своето ново място не там, където традицията на дедите повелява, защото нищетата е характерна черта и за тази южноамериканска страна. Поне хората тук се оказаха предвидими – те се запътват към големите градове Арекипа (втория по население), Куско (старата столица на инките) и най-вече към столицата Лима. В покрайнините им израстват огромни гета, пълни с дошлите с надежда за по-добър живот индианци, които обаче се оказват с непригодни за големия град умения и тънат в още по-голяма бедност. Останалите по родните места разчитат освен на типичното препитание – животновъдство и растениевъдство - и на туризма. Както на импровизираните, така и на постоянните, съществуващи от десетилетия пазари могат да се купят, след съответния близък на балканския ни манталитет, но по своему различен пазарлък, перуански сувенири на ниски цени. В специални ресторанти заедно с местната кухня се предлага и фолклорна програма, която съчетава в себе си, подобно на ястията елементи от местните традиции, обогатени през последните векове от придошлите испанци, негри и немалко китайци (доплавали до бреговете на Перу през 19-ти век). Ще оставя коментарите за храната (типично е приготвянето на деликатес от морско свинче или по-масово се предлага сготвено с много подправки месо от алпака) и невероятните танци за друг път, защото това само по себе си е една необятна тема, която не би могла да се вмести тук. Империята на инките - най-младата от всички Нагласата на туриста е, че идва в земите на древната цивилизация на инките, но не е така. Действително на територията на Перу е имало много древни култури, но точно инките са създали държава по времето на възникване на Османската империя и са достигнали своя разцвет горе-долу, когато тя е била най-голямата заплаха за Европа. Столицата Куско е построена около 1250 г. и това се счита за начало на първата фаза на развитие на империята. Втората започва при деветия инка (император) Пачакутек (1438 г.) и сигурно е щяла да продължи много повече от стотина години, ако не се е намесила „съдбата” в лицето на испанския конквистадор Франциско Писаро и неговите стотина верни войници. Тяхно единствено предимство са били конете (невиждано дотогава животно по тези земи) и хитростта да използват една стара индианска легенда, за да се представят като пратеници на боговете. И най-фантастичният приключенски филм, в който главните герои стават притежатели на несметни богатства, след като побеждават далеч по-силния и многоброен враг, бледнее пред историческите факти за падането на империята на инките. Ако тя не е била разделена в този период между двама враждуващи помежду си братя (грешка направена по почти същото време и от българската държава), може би конете и легендата за белия бог, очакван като подкрепа в тежък момент и от двамата „велики инки” нямаше да са достатъчни за нейното окончателно рухване през 1533 г. Стотици племена и невероятна архитектура, високо развита култура и изкуство, както и завидната социална и икономическа организация на обществото на инките биват унищожени само за няколко десетилетия. Завладявайки нови територии и племена, живеещи от векове там, инките са запазвали техните обичаи, вярвания, начин на живот, като са променяли само две неща: подчинявали са боговете, в които вярва местното население на техния върховен бог на слънцето и приобщавали хора към стопанско-икономическата си система, при която всички работят за себе си, но и за империята, като в моменти на криза (предизвикана от природни бедствия или война) са подсигурени с дажби от държавния резерв. В това е силата на империята и причината за кратко време тя да завладее голяма част от континента и да подчини множество племена на властта си. Но не й помага да избегне разгрома, независимо че възходът й се дължи на богатото наследство от предходните местни индиански култури. За тях средностатистическият турист не е и чувал, но следите останали в Южна Америка от културите паракас, наска, пукара, тиахуанако, вари, чавин, чиму, моче и др., някои от тях съществували от 1200г. пр. Хр., други до завладяването на континента от европейците, са наистина забележителни. За съжаление почти неизвестни на масовата аудитория, като изключим едно от чудесата на света – линиите на платото Наска, предхождащи със стотици години появата на империята на инките по тези земи. Още по-интересно става, ако любителят археолог може да отскочи отвъд езерото Титикака в земите на днешна Боливия и да посети древния Тиахуанако, чиято възраст е загадка. И до ден днешен учените се колебаят от 10 000 г. пр. Хр. до 300 г. сл. Хр. За създателите на града се знае твърде малко. Камъните за него е трябвало да бъдат транспортирани от 300 км, а монументалните постройки, изработени от плътно прилепнали като споени един с друг камъни нямат подобни в цял свят, но и не издават тайната на предназначението си. Перу и граничещите с него държави са не само наследници на инките, но и на далеч по- древни култури, които съперничат на Египет, Вавилон, Персия. За съжаление обаче днешното население в по-голямата си част тъне в мизерия и невежество, които контрастират с богатите квартали в центровете на големите градове, като Мирафлорес в Лима например. Но не е ли така навсякъде по света?
Мелания Рашева
|