бизнес > моят бизнес

Доцентът, който казва, че е кулинар, а не готвач

Той произхожда от стара италианска фамилия. От Каникати, град, който се намира в сърцето на Сицилия. Ако и днес отиде там, човек ще види в центъра на градчето църква, банка, кметството и една стара къща, правена по проект на прочутия архитект Базиле - този който е проектирал и театър Масимо ди Палермо. Това е къщата на Маурицио Феррери. Доцентът по маркетинг, който от години живее в България и прави успешен семеен бизнес с италиански хранителни продукти и вина.

Фамилията

Фамилията на Маурицио не само е много стара. Тя е доста известна и с висока репутация. “В едно семейство, което е на високо ниво, най-големият син отива в политиката, а другият в църквата. Ето това е историята, която показва, какво е едно семейство”, ориентира ме в италианските традиции Маурицио.

А историята показва, че в тяхното семейство има визаре (вицекрал) на Кралство Кампания със столица Неапол. Има е един светец – Винченцо Феррери. “Ето това означава, че семейството е добро”, казва Маурицио. “Защото в църквата или си поп или си светец. Да си светец в Сицилия много се тачи”, просветлява ме доцентът – кулинар.

И ме уверява, че ми разказва всичко това, не за да се прави на голяма работа. А защото традицията и историята трябва да се уважават. “Те поддържат живи реномето на една фамилия”, убеден е Маурицио.

Кулинарията

Много пъти са го питали, защо след като преподава икономика, се занимава и с кулинария. Отговорът е, че обича кулинарията. “Правя го, защото според мен трябва да си кулинар, а не готвач. Затова казвам, че не съм готвач, а кулинар”, разкрива своята философия на нещата Маурицио. И допълва, че това е нещо, което се учи, както физиката и математиката.

Наскоро Маурицио издаде книгата “Масата е пряк път” - колекция от италиански рецепти със сицилиански привкус. Питам го, кое е по-различното в тази книга. “Не липсват нито книги за рецепти, нито за италианска кухня”, отговаря Маурицио. “Има колкото искаш. Но в моята книга има някои неща, които са семейни рецепти, стари рецепти, които пазят няколко семейни тайни”, казва майсторът-кулинар.

Разказва ми, че е ял една паста при майка си и друга при леля си, приготвена по един и същи начин. Отива на гости при приятели в България, където също му предлагат паста, но се оказва, че тя няма нищо общо с онази, сицилианската. “Тази, на майка ми и на леля ми, която съм описал в книгата, не може да се намери на пазара. Няма я и в другите книги за италианска кухня”, разкрива Маурицио. Ето защо е написал “Масата е пряк път”.

Семейният бизнес

Преди време създава в България Феррери груп и оттогава предлага у нас италиански продукти от хляб до вина и сладолед. От всички други италиански фирми в България, с такъв предмет на дейност, тази на Маурицио е с най-голяма гама от продукти.

Голямата тайна на успешния семеен бизнес е в това, че не само предлагат продукти, но и обучават, как те да се приготвят. “В това е нашата сила”, казва Маурицио. “Показваме на ресторантьорите, как се приготвя италианската храна. Защото за да стане оригинална, трябва и продуктите да са от Италия, и да се спази оригиналната италианска технология на тяхното приготвяне”, открехва завесата Маурицио.

А бизнесът на Феррери груп е семеен, защото пръв помощник на Маурицио е синът му Аугустино. Дошъл да види баща си за една седмица, какво прави в България и останал тук вече пета година.

“Той работи, а аз играя”, така Маурицио определя разпределението на ролите между тях. Защото синът отговаря за доставките, транспорта и обслужването на клиентите, а Маурицио ходи по интервюта, телевизии, предавания, конференции, изложения, промоции или както той го нарича “шоукукинг”.

Според Маурицио тяхната фирма може още да се разрасне, но не го искат, защото тогава няма да могат да обърнат необходимото внимание на всички свои клиенти.

В България има всичко

Аугустино е на 33 години. Чувства се добре в България. Има хубава работа, намерил е много приятели. “И защо да не се чувства добре тук. В България има всичко. Намери си твоето място и няма как да не се чувстваш добре”, разкрива своята жизнена философия Маурицио.

Самият той, когато след идването на демокрацията в България, пристига у нас, вижда нещо съвсем по-различно от това, което е чел по книгите и гледал по телевизията. “Видях, че тук земята и студена, не като в Сицилия, но хората са топли и много гостоприемни. Помня, че в началото беше кризата. Въпреки това, каквото има, българинът го сложи на масата. Сяда с нас, ядеме, пиеме и на китара правим купон цяла нощ”, спомня си Маурицио.

“Такива неща вече не съществуват. Въпреки че имаше криза, хората бяха по-човечни и по-отворени. Сега те са много притеснени. Мислят само как да си плащат наемите, разходите, сметките. Животът на българите много се промени”, констатира със съжаление по отминалото време Маурицио.

Баща ми щеше да се гордее

Аугустино е кръстен на бащата на Маурицио. Той е бил голям търговец на хранителни продукти. “Винаги се е гордял с нас, неговите четирима сина. Щеше да се гордее и сега, ако беше жив”, споделя Маурицио. Баща му го е подготвял за живота много от рано. На 8 години го научил да шофира кола.

Никак не е било лесно в онези години, както не е лесно и сега. Тримата братя на Маурицио и до днес са в Сицилия. Единият от тях отглежда в семейните земи зехтин за цялата фамилия.

“Баща ми много ми липсваше, защото почина, когато бях само на 16 години. Затова сега гледам да съм до моя син и да не му липсвам”, казва Маурицио.

Животът на Маурицио е потвърждение за силата на съдбата и традицията. Неговият баща е бил търговец на хранителни продукти. 60 години по-късно синът и внукът му се занимават със същата работа. “Гордея се, че сме на това ниво и то в една чужда държава”, казва Маурицио. Държава, която той и синът му са обикнали.

Димитър Дженев

На снимката: Маурицио (вляво) по време на награждаването му в Перуджа (Италия) на XX-то юбилейно издание на стария престижен конкурс за най-добър зехтин на Италия “Ercole Olivario”. В рамките на конкурса е учредена и специална награда, която се връчва на италиански готвач, който твори извън Италия и популяризира италианската кулинария и италианските зехтини извън границите й. За 2012 година носител на тази награда е Маурицио Феррери.