за ценители > винен бизнес
Винарска изба Беса Валей Уайнъри няма да пусне червени вина от реколта 2012
|
Ивайло Антонов, генерален директор на Беса Валей Уайнъри, пред exporter.bg за добрите резултати на избата и тенденциите на световните пазари
Беса Валей Уайнъри реализира през 2012 г. спрямо 2011 г. ръст от 25 % в експорта и 51 % в продажбите на вътрешния пазар
|
Г-н Антонов, какво показват данните от експорта на Беса Валей за 2012 г.? - До този момент 2012 г. е най-успешната година за Беса Валей от гледна точка на експорт. За това допринесе поръчката от 80 000 бутилки, която реализирахме за Луфтханза. Повече от добре се развива и пазари ни в Япония. Като изключим сделката с Луфтханза, Страната на изгряващото слънце е пазар номер едно за Беса Валей. И това се случва въпреки кризата и проблемите с АЕЦ Фукушима, които сполетяха Япония. Компанията, с която работехме там, стана собственост на други хора, но те продължиха традициите на първоначалните ни партньори да поръчват добри количества от нашите вина. Европейските пазари също са традиционно силни за нас. На тях работим с компанията TXB. Тя изнася наши вина за Германия, Швейцария и Англия. В тези страни продажбите ни през 2012 г. също бележат добър ръст. Имаме нарастващ експорт и за Хонконг. През 2011 г. тръгнахме за там с 1 контейнер, но само в рамките на една година реализирахме 3 контейнера. Отчитам го като успех, защото в Хонконг изнасяме скъпи вина, от Енира нагоре. Традиционните ни марки като чистото Мерло и Каберне не са представени на този пазар. Клиентите ни от Хонконг купуват Енира Резерва и лимитираните серии от BV и Сира. Ако трябва да говоря с цифри през 2012 г. спрямо 2011-та Беса Валей отбеляза 25 % ръст в експорта. Искрено се надявам, че и през 2013 г. ще последваме тенденцията за поне двуцифрено число ръст на процентите при износа, което означава от 10 % нагоре. Никак не е лесно на външните пазари. Конкуренцията е доста сериозна. Все повече вина от Новия свят навлизат на международните пазари. Техните цени за значително по-добри от нашите. На пазари като Хонконг, страните от Близкия и Далечния Изток, все повече се забелязва, че производители на вина от Южна Африка, Аржентина и Калифорния започват да завземат все по-голям и по-голям пазарен дял, за сметка на големите традиционни износителки Франция, Италия и Испания. Добър ли беше вътрешният пазар за Беса Валей през 2012 г.? - Вашите читатели знаят, че Енира е от средния и високия клас вина на българския пазар. Казвам го, защото въпреки трудната икономическа ситуация в страната, ръстът, който реализирахме на вътрешния пазар е 51 %. Това за нас е повод за гордост. Не мога да не отбележа обаче, че този изключителен резултат се получи с дейното участие на нашия ексклузивен дистрибутор за територията на България фирма Авенди. Те също си свършиха много добре работата и спомогнаха за по-масовото присъствие на нашите вина в ресторантите, заведенията, както и за представянето им в основните вериги магазини. Как бихте коментирали реколта 2012? - Това, което ще ви кажа, още не сме го афиширали официално, но ще излезем пред медиите с подробна информация. Става дума за наше решение, взето съвместно със собствениците на избата. А то е, че Беса Валей няма да пусне на българския и на международните пазари реколта 2012, с едно малко изключение – розето. Причината да не пускаме реколта 2012 е, че качеството на вината, които излязоха, не отговарят на нашите високи стандарти и изисквания за качество на виното, което винаги сме предлагали на нашите клиенти. Не искаме да ги разочароваме, затова през 2013 г. няма да има червени вина от реколта 2012. Това е знак, че запазваме високите стандарти, които поставяме пред винопроизводството. Ето защо бе взето това решение. Въпросните вина ще бъдат част от купажите, разбира се в заково допустимите граници на присъствие на други вина в реколтите от 2013 и 2014 г. Трябва обаче да отбележа, че розето от реколта 2012, което ще се появи в търговската мрежа още през първата седмица на април, е най-доброто розе, правено в изба Беса Валей досега. Цитирам думите на нашите технолози и на основния ни технолог Марк Дворкин. А каква ще е цената на това розе? - Очакваната цена на розето ще е колкото миналогодишната – в диапазона между 11 и 13 лв. в магазинната мрежа. Г-н Антонов, на какво ще заложите в дългосрочен план – през 2013 и 2014 г.? - Колкото и да ни се иска да изненадаме нашите клиенти, освен пускането на новите реколти, не се предвижда създаването на нов бранд. Съвсем предстоящо е да пуснем на българския пазар Резерва 2008. До края на годината има голяма вероятност да излязат Енира 2009, както и другите ни вина BV 2010 и Сира 2010. Следващото ни поколение вина ще бъдат на пазара до края на 2013 г. Бизнес класата на Луфтханза ще пие ли отново ваши вина? - През 2014 г. ще участваме в новите дегустации. Те се организират ежегодно, но Луфтханза има вътрешни рестрикции, които не позволяват да има един и същ доставчик на вина в рамките на две последователни години. Затова ще участваме с наши вина в дегустациите през 2014 г. и ако бъдем одобрени, очакваме през 2015 или 2016 г. отново да бъдем на борда и в бизнес класата на Луфтханза. Не мога да кажа още отсега кое точно вино ще бъде избрано от тях. Може да им предложим и специален купаж, но това вече е въпрос на последващо решение, което трябва да се вземе. Какви тенденции наложи кризата на международните пазари на вино? - Под думата криза повече се подразбира финансова, но всъщност тя е криза на потреблението и в частност в консумацията на вино. Очертава се тенденцията, че движещ фактор на пазара на вино стана цената. В съотношението качество цена, при сходно качество цената вече е определяща. И това поставя в крайно изгодно положение винопроизводителите от Новия свят. Южна Африка и Аржентина налагат доста агресивна политика по навлизането на европейските и азиатските пазари. Цените, на които предлагат своите вина, са много по-атрактивни от тези на останалите световни играчи. Българските изби също трудно могат да се конкурират в това отношение с Новия свят. В тези страни просто е държавна политика да се налага и развива сектора Винопроизводство. Ние, имам предвид избите от България, в никакъв случай не можем да се мерим нито с техните обеми на производство, нито с тяхната модернизация и технологии. Но имаме един голям плюс и той е, че можем да контролираме по-добре от тях качеството на продукта – от лозето до влизането му в бутилката. Защото, когато се отиде на по-масово производство, както е при тях и се използва модерна техника като например гроздокомбайни за бране, понякога качеството започва да убягва. Винопроизводителите от Новия свят правят големи обеми, което позволява цената на техните вина да е конкурентноспособна. И всичко това съчетано с агресивна рекламна политика позволява на тези страни да взимат все по-голям пазарен дял за сметка на големите традиционни европейски производители. А нашият шанс, както казах и по-горе, е да се концентрираме върху високото качество на виното. А на вътрешния ни пазар какви тенденции се наблюдават? - На вътрешния пазар е същото като на международните пазари. Виждаме, че все повече производители се ориентират освен към производство на вино и към внос на вина, като се опитват да разнообразят своето портфолио. И като че ли лека полека, това е мое лично мнение, хората, които са вътре в бранша, все повече започват да се преориентират и да търсят чисто търговското в бизнеса, отколкото да се стремят към подоборяване и постигане на по-високо качество. И всичко това е поради простата причина, че високото качество струва пари. На всички трябва да е ясно, че няма как да бъде произведено хубаво вино, ако гроздето от което се прави, не отговаря на необходимото качество. Следващия етап е да се спази абсолютно цялата технология. Същото важи и за отлежаването. Скъпите вина са скъпи поради това, че към тях са се отнасяли с абсолютно персонална грижа. Използвани са висококачествени материали, не само бъчвите, които са един от основните фактори. Тук говорим и за ред други консумативи, които се влагат във винопроизводството като дрожди например. Всички тези материали също играят своята роля за получаването на хубавото вино.
В едно интервю казвате, че Китай е един много добър пазар. Доколко Китай и Азия са привлекателни за продажбата на български вина там? - Това наистина са добри пазари, но за разлика от другите изби, които изнасят там, при нас има една специфика. А тя е, че мажоритарният ни собственик, има изба на територията на Китай. По-голямата ни част от продажбите ни там минават през компанията, която е регистрирана в Китай. Това, което прави впечатление на китайските ни колеги е, че клиентите на Беса Валей в тази страна, се преориентират да избират вина с по-високо качество. Нещо, което е доста похвално, защото първоначално, когато стартирахме с експорта за Китай, тръгнахме с по-ниския клас вино. В момента бих казал, че там никой не се интересува от нисък клас вино. Китай наистина е един огромен пазар, но трудността е да намериш правилните хора, които да имат желанието, възможността и знанието, как да наложат тези продукти на китайския пазар. Той е доста интересен и динамичен. Много колеги правят там успешен бизнес, но има и други, които не успяха. Вие все пак имате база, на която сте стъпили там... - Така е. Единственото наливно вино, което изнасяме е за Китай. И това е продиктувано от философията, да може да се направи правилния баланс и интересни блендове с наше вино и сортове, които са интересни на китайския пазар. Което пък е едно конкурентно предимство пред всички други производители. Ние имаме възможността да блендираме вина, при което се получават комбинации удачни за този пазар. Търговската ни марка за китайския пазар е Chateau Nine Peaks (Шато Деветте върха). Доколкото знам, още с появяването си на пазара, това вино веднага е започнало да печели медали. По-подробна информация може да се види на нашия сайт (bessavalley.com б.а.) Г-н Антонов, благодаря за това интервю.
Димитър Дженев
|