за ценители > винен бизнес

Домейн Мараш залага на млади и свежи вина

Собственикът

Евгени Тренчев е завършил икономика, магистър по застраховане и финанси. От 2004 г. се занимава със създаване на трайни насаждения и лозя, а през 2009 г. стартира проекта по изграждането на Винарска изба Домейн Мараш.

Избата

Тренчев я определя само с две думи: Модерна изба. И допълва: “Нашият слоган е: “Модерна изба от ново поколение”, в която целите ни са да правим добри продукти, насочени към потребителите.”

Имат собствени лозови масиви – около 540 дка. Те са на по 5-6 години, защото са засаждани по различно време. “Оказваме пълен контрол върху развитието на лозите и се надяваме да имаме добри години като климат”, казва собственикът на избата. Според него само така може да се поддържа качеството на вината, което е важно за потребителите и за една нова изба, която сега се налага на пазара.

Инвестицията

Компанията изпълнява проект по програмата за развитие на селските райони. Инвестицията само в преработка на грозде и Винарска изба Домейн Мараш е около 3 млн. лв. Тези пари не включват направените инвестиции в земи и лозя.

Г-н Тренчев, каква е стратегията на вашата изба. На какво залагате?

- Стратегията ни е с бавни стъпки да налагаме нашите марки на вътрешния пазар. Не мога да кажа, че вината ни са най-уникалните, но смятам, че като контролираме лозята и всички процеси от гроздето до виното, правим добри продукти и си седим зад името.

Имате силни марки като Хедера, които доста добре се наложиха на пазара...

- Радвам се да го чуя. Работим в тази посока. Ежедневно полагаме усилия, насочени към потребителите – да се запознаят с нашите вина и да ги търсят.

Имате ли амбиции за осъществяване на експорт?

- Засега експортните ни амбиции са малки, защото не сме голям производител. Нямаме голямо производство. Имаме капацитет, но гледаме да крачим по-бавно. Не ни липсват контакти и очаквам съвсем скоро да направим един сравнително добър износ за Европейската общност.

Какъв е капацитетът на избата?

- Капацитетът ни е голям. Можем да обработваме около 440 тона суровина, но засега не го правим. В момента работим в порядъка на 60-70 000 бутилки.

В България се появиха много нови изби. Това радва ли ви?

- Радва ме, защото конкуренцията е градивна. Тя по един естествен способ ще отсее най-добрите между малките, средните и големите изби. Трябва да отбележа, че доста хора започват тоя бизнес с едни очаквания, но когато влязат в детайлите, виждат, че нещата не стоят толкова розово.

Мен конкуренцията не ме плаши. Важното е всички да работим така, че потребителите да започнат да разбират и да търсят добрите продукти. И да ги консумират най-вече.

Да ви перифразирам: Това е хубав, но труден бизнес. Така ли е?

- За мен е изключително труден бизнес, не знам за колегите как е. Има много добри винарни, доста инвестиции се направиха, но всички се сблъскваме с ниското потребление, с ниската винена култура, с това, че хората, които имат възможности, залитат към чужди продукти, влияят се от имена на държави и т.н.

Аз лично смятам, че българските изби в момента правят много добри вина и имат нужда от доверието на нашите потребители.

Какво трябва да се направи, за да продаваме повече българско вино в чужбина и в България?

- В чужбина само някаква надежда може да ни крепи, защото през годините там са правени много лоши практики и сме загубили доста от доверието към нашите вина.

През последните години се работи именно по възвръщането на това доверие, но кога ще стане, не е много ясно. Именно това е пътят, но процесът е бавен, защото в бизнеса празни места няма. На нашето място и на нашите пазари са влезли други държави.

А колкото за пазара в България смятам, че порочната практика наложена от ресторантьори, търговски вериги и магазини, да се взимат пари без да се дава насреща бизнес, доведе до една голяма стагнация и една голяма битка в един неправилен за мен сегмент – цените.

Защото цените са в пряка зависимост с качество и когато някой наблегне предимно и само на цена, тогава качеството не е на ниво. Оттам губи потребителя и най-накрая той наказва всички с ниска консумация, заради цена и заради качество.

Вашите вина са по-скоро Стар или по-скоро Нов свят?

- Направихме едно проучване и разбрахме, че хората по света за разделени на вкусове. Нашата насока е вина с по-добра свежест и се надяваме нашите клиенти да са го забелязали. И да харесват това, което ние припознаваме.

Киселините във виното са едно богатство. Те са нещо градивно, което пази виното. Ние правим коректни вина от това, което имаме като суровина. Ако годината е много лоша, захарите са ниски, а алкохолите са такива, каквито се получат.

Нашите бели вина са с едни от най-свежите на  нашия пазар. Те са с добри аромати с акцент на плодови вина. Имаме бъчвено отделение, но профилът ни е към баланс на плод и дъб. Изба, която трябва да се наложи, няма много време да чака и да инвестира в бавна възвращаемост.

В какъв ценови клас са вашите вина?

- Те са в три ценови класа. Единият е между 5 и 6 лева, който сега ще го развиваме. Другият е между 7 и 9 лева. И високият ни сегмент, поне за нас, е между 12 и 14 лева.

Ще пускате на пазара ракия. Малко повече информация в аванс за нея?

- Да, имаме дестилационна инсталация, както и хубава суровина от нашите градини и лозя. Активно дестилираме и работим по продукт, но все още сме на фаза работа. В най-скоро време, когато минат всичките анализи, ще стигнем до убеждението, че това е продукта, с който ще визиуализираме и тогава ще излезем с ракия на българския пазар. Ракия, която е от плодове и ракия от грозде.

Как ще се казва?

- Има си име, но засега ще го запазим в тайна. Имаме модерна разработена марка и смятам, че ще се хареса на потребителите, но по-важното е да облечем марката в продукт.

В какъв ценови клас ще е тази ракия?

- Не сме направили окончателните анализи, защото все още сме във фаза на производство и разглеждане на варианти. Във всички случаи ще бъде в средния ценови клас.

Какъв е според вас пътят на българското винарство?

- Търпение и правилни стъпки, без никой да обещава, че има светло бъдеще, защото потребителят много бавно ще възвърне доверието си към винарския бизнес.

Всички трябва да вложим голямо търпение и много да инвестираме в потребителя. Да го запознаваме с това, че новите винарски изби и старите винпроми работим коректно и правим качествени продукти. Че те по нищо не отстъпват на вината на нашите директни конкуренти от големите развити държави в Европа и тези от Новия свят.

Домейн Мараш е част от новосъздадената Асоциация на независимите винари и лозари. Вие ли сте новото лице на българските вина?

- Да, това е една добра идея, която г-н Иво Върбанов успя да осъществи. Към днешна дата все още сме в процес на организиране и изчистване на цели, които да следваме като организация.

Нашите основни цели са малките изби, работейки с потребителите, да развием търговски сегмент, в който можем да бъдем интересни и по-пазарно насочени спрямо големите играчи в търговските структура и търговията.

Как мислите, държавата помага ли на българските винари?

- Ако кажа, че не помага, няма да е вярно. Тя осъществява програмата за развитие на селските райони, подкрепя конверсията на площи и лозя, създава добри предпоставки да се модернизират стопанствата и лозовите масиви. Прави много в сферата на насажденията, капковото напояване и модерните технологии. Това е една голяма помощ.

Но много повече вреди с липсата на правила и регламенти. Всъщност тях ги има, но никой не ги спазва.

Според мен държавата не толкова трябва да помага, колкото да въведе ред и правила, които да се спазват от всички.

Какво ще кажете за рекламата на българското вино в чужбина?

- Аз не съм чул да има такава реклама. Има бюджет отреден за България, но той е като цяло за  развитието на България като туристическа дестинация.

Българското вино няма никаква подкрепа навън. Има някакви средства по линия на малките и средните предприятия за участия в изложения и конкурси, но това не е маркетинга, за който говорим. Това не са огромните средства, които другите държави инвестират в налагането на техните продукти в чужбина.

Г-н Тренчев, как бихте искали да изглежда вашата изба след няколко години?

- Тя ще изглежда, както и сега. Нашата изба не е ориентирана към винен туризъм, защото това са още инвестиции, а към днешна дата ние сме в първата фаза на нашия проект. А тя е индустриална изба, в която фокуса е върху технологиите.

На следващ етап, ако нещата вървят добре, успеем да се позиционираме, да наложим избата на пазара и да стъпим на икономика, бихме създали проект, който да е насочен към винен туризъм, към визуализация свързана с изба – лозя, каквато е философията в Европа и Новия свят.

Към момента нашата изба е добре оборудвана, модерна и такава ще си бъде и след няколко години.

Може би ще искате капацитетът й да е натоварен напълно?

- Да, затова сме създали един капацитет, който да отговаря на нашите масиви, на нашата суровина и идеята е, ако можем да развием необходимия пазар, да натоварим пълния капацитет на избата.

Желая ви успех и ви благодаря за това интервю.

Димитър Дженев