за ценители > винен бизнес

Юристи доказаха, че истината е във виното

На 40 км от Велико Търново и на 8 км източно от Елена се намира едно прекрасно село. Казва се Марян. То е обвеяно с една от най-красивите легенди – тази за Кера Тамара, дъщерята на цар Иван Александър и царица Теодора.

Именно в Марян, двама юристи – Илия Иванов и Светла Иванова, съживяват легендата с една чудесна изба и с едни великолепни вина, кръстени на прочутата царска фамилия.

Илия и Светла дават пример, как се прави семеен бизнес и как хобито ти от любимо занимание, може да се превърне в една от най-прекрасните професии на земята – винопроизводител.

Той за себе си:
По образование съм юрист. Работил съм и като съдия, и като адвокат. По-късно се занимавах с управление на компании и консултантска дейност. В последно време намалявам другите дейности за сметка на това, което от хоби стана едно много приятно занимание – винарството. Надявам се да го развиваме все повече.

Тя за себе си:
Юрист съм по образование. Работила съм като юристконсулт в банка. След това известно време бях преподавател по правни науки в Стопанска академия Свищов. После продължих с юристконсултската си работа. Преди да започнем заниманието с вино, а и досега съм адвокат. Не съм напускала адвокатската си професия. Надявам се, че не съм я забравила, но наистина все повече време ми отнема организацията на производството и продажбата на вино.


Идеята да правите вино поотделно ли се роди или заедно го решихте?

Илия Иванов: Идеята си роди съвместно. От доста време обмисляхме нещо, в което можем да участваме лично с концепция. А виното е продукт, който освен интелектуален, изисква и малко физически труд. И е по-различен от цялата тази дейност, с която се занимавахме дотогава.

Търсейки накъде да се носочим, най-логично стигнахме до виното, тъй като от години и двамата обичаме вино. Дълго време бяхме от другата страна, тази на потребителите, но за да катализира това решение помогна и нашия приятел, който е технолог в избата – Стефан Чоранов.

Да има едно по-леко бяло вино, което да е по-свежо. Да го последва едно по-плътно бяло вино, което може да се употребява с храната. Да има и едно розе, което е универсално за всякакви храни и е чудесно за горещите летни месеци, когато червеното вино малко трудно може да се консумира.

И накрая едно или две солидни червени вина – едно с основното ястие и едно за сирената – най-тежкото червено вино. Не изключваме и пенливите вина, но все още ни трябва кураж.

Общо взето тръгнахме с тази идея и това доведе до една малка смесица в стиловете, към които се насочихме. Съвсем естествено заложихме на т.н. бордошка бленда – Каберне Совиньон, Мерло, Каберне Фран и Пти Вердо.

Веднага се спряхме на тази червена комбинация, обаче как да направиш по-сериозно бяло вино, ако не е шардоне. Така че от Бордо отидохме в другия край на Франция – Бургундия. Искахме да направим едно плътно дъбово шардоне, което да се усеща. И така започнахме.

Искаме да винифицираме български сорт и тъй като сме базирани в Северна България, в района на Велико Търново, съвсем логично е той да е гъмза. За съжаление хубави насаждения с гъмза няма.

Така че засега залагаме само на класическите сортове, но някой ден може да опитаме с гъмзата, който е един много труден и капризен сорт. Ще ни трябва още кураж и самочувствие, за да го винифицираме.

Светла Иванова: Първо бяхме пристрастени само към българските вина. След това извървяхме своя път в опитването и запознанството с най-големите, класически производители на вино – Франция и Италия, без да пренебрегваме Новия свят.

И след като пообиколихме и видяхме изби в Европа, разбрахме, че правенето на хубаво вино може да бъде семеен бизнес. Видяхме го с очите си във Франция и това ни даде кураж да тръгнем в тази посока.

Разбрах, че по време на гроздобера създавате желязна организация. Така ли е?

Светла Иванова: О, да. Организацията е желязна. Създават я мъжете, защото ние сме основно тримата – двамата с Илия и технолога Стефан. Когато сме в най-тежката част от кампанията има и други хора, които идват да ни помогат.

Има желязна организация, защото без нея не може да се случи каквото и да е. Налице е един непрекъснат контрол, както на температурата, така и на състоянието на сока, на ферментиращия продукт, на младото вино, което се получава вследствие на ферментацията.

Когато ферментира червеното грозде ние имаме денонощна организация на работа, за да можем да контролираме процеса и самата технология, която сме приели да използваме за червените вина. Тя изисква през два часа обработка на ферментиращите дрожди.

Какво си казахте, когато опитахте първите вина, които извадихте на бял свят?

Светла Иванова: Бяхме толкова ентусиазирани. Започнахме, да опитваме виното, преди още да се нарече готов продукт, в хода на процеса на неговото създаване. Това е задължително. В един момент решихме, че то е готово, а то разбира се е мътно и има едни аромати, които все още са далеч от трайния, истински аромат на виното.

Но бяхме силно ентусиазирани и се похвалихме на всичките си приятели. Почерпихме ги с това мътно и неготово вино. Те разбира се много ни окуражиха. Но след като видях вече готовия продукт, който беше бутилиран и представен на широката публика, съм забранила изнасянето на неготово вино от избата.

Това беше пътят, който извървяхме през първата година и смятам, че мъжете ме подкрепиха в тази моя забрана.

Илия Иванов: За мен отговорът на този въпрос ще дойде може би след 4-5 години. Засега вината се развиват така, както сме си ги представяли и както сме искали да изглеждат. Естествено с всички тия залитания в началото, когато имаше повече желание и стремеж.

Мога да кажа, че с розетата няма проблем. Вече имаме втора реколта. Има една абсолютна повторяемост на резултата. Даже второто розе е малко по-свежо, но тя и годината беше такава, по-различна.

Докато при шардонето, което държим 6 месеца в дъбови бъчви, трябва да минат 2-3 години след реколтата, за да видим накъде ще се развие. Тогава ще разберем дали сме постигнали това, което мисля. Защото искам да направя едно шардоне, което да може да се пие след 5-6 години.

В момента то има много добри киселини, танини и добри нива на алкохола, харесваме си ги на всички етапи, но след 3-4 години ще бъдем наясно, дали сме постигнали желания резултат.

Идеята ни винаги е била да направим вина в малки серии, затова избата е ограничена като капацитет до 50 000 бутилки. Умишлено сме го направили да е така, защото решихме, че над този обем или много над него, се избягва от това по-ръчно производство, което сме искали да осъществим. И вероятността от компромиси и допускане на грешка, която е фатална, се минимизира.

Вече имате медал от Първия балкански винен фестивал и конкурс. Как се чувствате?

Светла Иванова: Това е първото ни участие на конкурс. Спечелихме сребърен медал за нашето Розе Sense of Tears 2011. Много сме доволни. Бяхме изненадани, защото нямахме големи очаквания.

Журито, което оценяваше пробите, беше изключително авторитетно. В него имаше безспорни и утвърдени авторитети в областта на виното. Тяхната оценка означава много за нас. Освен това е знак, че се движим в правилната посока и че добре сме стартирали.

Илия Иванов: Тази година ще участваме с пълния си набор вина. А това са Kera Tamara Совиньон Блан - реколта 2012, Kera Tamara Шардоне – реколта 2012, Sense of Tears Розе – реколта 2012 и двата червени купажа - Queen Elena Кюве и Ivan Alexander Гранд Кюве.

Те са купажирани от трите сорта, с които работим: Каберне Совиньон, Мерло и Каберне Фран.  Queen Elena Кюве е с преобладаващо съдържание на Мерло – 60 %, 33 % Каберне Совиньон и 7 % Каберне Фран. То отлежава 9 месеца в бъчви и след още 4 месеца в бутилки виното придобива много добри характеристики, като продължава да се развива. Това е едно по-пищно вино, може би заради мерлото, което разгръща по-бързо ароматите си.

В другия купаж  Ivan Alexander Гранд Кюве преобладават кабернетата – 60 % Каберне Совиньон, 20 % Каберне Фран и 20 % Мерло. Това вино отлежа 12 месеца в бъчви и след още 6 месеца в бутилките този месец излиза на пазара.

Преди малко споменахте, че се движите в правилната посока. Вие сте юристи, хора, които винаги са търсили истината. През тази година направихте доста презентации на вашите вина. Какво показва съдникът пазар? На прав път ли сте?

Илия Иванов: Според мен съдникът пазар е едно, а участието в презентации е нещо по-различно. Впечатленията и коментарите на всички участници в презентациите показват, че сме на прав път. Поне такова е нашето усещане.

Смятам, че сме на прав път, защото смисълът е да се правят качествени истински вина, в малки серии с много добър контрол. Ние сме позиционирани в една средна ценова категория от 12 до 20 лева и не мислим да бягаме от тази ниша. По-скоро мислим да подобряваме качеството, доколкото ни позволяват възможностите. Целта е да останем в тези ценови нива, защото че са нормалните за вината, които правим.

Те ни осигуряват една възвръщаемост, която не е от най-бързите и няма нищо общо с мечтите на всеки, който иска да започне бизнес. Наясно сме с тези неща. Искаме възвръщаемост в рамките на 12-14 години и смятам, че при тези ценови нива, ще я постигнем.

За съжаление на пазара има и изкривявания, които не зависят от нас. Или може би трябва да си изживеем детските болести. За жалост страната ни е в криза, хората са с ниски доходи и средствата, които отделят за вино или храна с по-добро качество, са значително ограничени.

И затова, ако слушаме какво ни диктува пазара, трябва да почнем да правим наливно вино в бег-ин-боксове. Нещо, което не искаме. Тогава няма да има проблеми. Можем да го направим и качеството ще поддържаме, но идеята ни не е била тази.

Къде могат да бъдат намерени вината ви?

Светла Иванова: Има ги в редица магазини и ресторанти в София и Варна. Наши вина могат да бъдат закупени във веригата магазини Casavino, магазин Вино Оренда, в магазините Алкохолен център, Време за вино, Хляб и сирене за приятели. От ресторантите вина на изба Марян има във веригата Ниагара, При орлите, Котилото.

Илия Иванов: Това са заведения, в които качеството на храната може да се комбинира с нашето вино. Ние сме там, където хората ценят добрата храна и доброто вино.

Има ни и в 4-5 ресторанта и в 2 магазина в Пловдив, в няколко ресторанта в Стара Загора и на Старозагорските минерални бани. Малко по-слабо сме застъпени на морето.

Мислите ли в посока експорт?

Илия Иванов: Мислим, но като решение не е още на близкия хоризонт. И това е така, защото целта ни е била да се обединим около качеството, както и да успеем да го наложим на вътрешния пазар.Чак тогава можем да мислим и за експорт.

Има и още един фактор, който прави идеята за експорт да е на малко по-следващ етап. Нашият капацитет е 50 000 бутилки. Запознахме с 22 000 първата година. Искахме да увеличим обема още през 2012 г., само че реколтата се случи много слаба, с твърде ниски добиви и пак си останахме на същите нива.

Може би от тази есен ще започнем да увеличаваме производството и тогава вече можем да се замислим и за експорт. Стига да представляваме интерес за търговците.

Хубав бизнес ли е правенето на вино?

Светла Иванова: Хубав е. Както каза Илия в началото, идеята беше да си намерим занимание, което да ни доставя удоволствие и радост, когато го вършим. Когато видиш продукта от своите усилия, да му се зарадваш и да можеш да споделиш тази радост не само с приятели, но и с хора, които не познаваш.

Това е прекрасен повод да се запознаеш с много нови хора, много по-различни от досегашния ти кръг от делови и стари приятели. В този смисъл бизнесът е много хубав.

В другия смисъл, свързан с тревогите в производството и при реализацията на виното, като всеки бизнес, той си има своите трудности. Ние сме за това – да ги преодоляваме и да гледаме с оптимизъм напред. Хубав е бизнеса. Харесва ми.

Илия Иванов: Хубав е най-малкото по една причина. Както разбрахте, ние сме се занимавали с право. Аз съм бил и адвокат, и съдия, и консултант. Не съм измислил нито съда, нито адвокатурата, нито предприятията, в които съм бил.

А това с виното е нещо, което го започнахме от нулата и продължаваме да го правим. То си е изцяло наш продукт. То е пълно наше отражение – какво мислим, до какво степен сме интелигентни или неинтелигентни. Виното го показва.

При вас, в Еленския Балкан, има чудесни условия за винен туризъм. Знам, че доста хора посещават изба Марян. Имали сте немалко гости и по Великден. Бихте ли ни разказали?

Илия Иванов: Да, така е. Започнахме през 2011 г. Първа копка направихме на 2 юни, на 20 септември получихме първото грозде. Бяхме направили една такава организация на строителството, която беше с приоритет към производствената част.

Затова първо направихме избата. Да не губи производството на вино. Сега успяхме да довършим останалата част. Имаме една дегустационна зала с около 20-30 места. Първоначално започнахме с приятели, с които да опитваме вината. Да видим как са се получили.

После дойдоха непознати хора. Някои от тях научили за нас по Интернет. Беше много радостно, когато дойдоха тези първи външни хора. Доста е приятно, когато видим хора, които се интересуват от виното.

Светла Иванова: По Великден ден дойдоха хора, които ние бяхме поканили, но имаше и други -
видяли и разбрали за нас. Просто дойдоха, направихме им дегустации, купиха си вино.

Това беше и една от идеите за позициониране на избата на това място, защото Еленския балкан, е много хубаво място за туризъм, за почивка, за разходка. А пък, когато си там, във и около Елена, нищо не ти пречи да посетиш една винарна, където ще те посрещнат с удоволствие и където ще можеш да опиташ вината.

Кога идват повече хора – през зимата или през лятото?

Светла Иванова: През лятото. За юни всичко ни е заето.

Илия Иванов: Искам да допълня още нещо интересно. В село Марян, където е нашата изба се намира и манастира “Свето Преображение Господне”, който е част от легендата* за дъщерята на цар Иван Александър и царица Теодора – Кера Тамара.

Хубавата новина е, че в този манастир, по европейска програма, след вече близо 20 години, ще приключи един основен ремонт с пълно обновление. Така че може да се комбинира посещение на избата с посещение на манастира, или обратното.

Благодаря за това интервю.

Димитър Дженев

Снимка: Стефан Марков

* Легендата:

Кера Тамара била известна със своята хубост и благочестивост, както и с обичта на царя към нея. Именно затова султан Мурад І поискал тя да му бъде дадена за жена в знак на примирие между двамата владетели.

Царят дълго отлагал тежкото решение, но накрая през 1378 г. Кера Тамара, която била наричана Мара, била принудена да замине при султана. Дълго се прощавала тя с любимите си места. Там, където стояла и плакала, от сълзите й поникнали лози и дали невероятно грозде.

Царкинята пътувала с група приближени и охрана, а пътят им минал през едно малко село в полите на Стара планина, където спрели да нощуват в манастира „Преображение на Св.Богородица“. Царкинята никак не бързала да тръгне от това място.

Когато все пак си тръгнала, оставила дарове и помолила: „Нека селото вземе моето име. Няма да я има вече Хубава Мара, друга ще бъда.“ От тогава селото се казва Марян, на името на една хубава и смела българка.

Всички вина на Марян носят отпечатъка на славното Второ българско царство:

Kera Tamara Sauvignon Blanc, Kera Tamara Chardonnay, Sence of Tears Rose, Queen Elena Cuvee и последното вино на избата, което е отлежавало в специални френски дъбови бъчви - Ivan Alexander Grande Cuvee.