за ценители > винен бизнес

Иво Върбанов: Малките, занаятчийски изби, са част от организма “Българско Вино”

Г-н Върбанов, в България вече има нови изби, които правят много качествени вина. Някои от тях са в Българска асоциация на независимите лозаро-винари, създадена по ваша идея. Защо обаче за тези изби, както и за другите български винопроизводители, продажбата на вина на Запад в средния и високия ценови клас е все още Мисия невъзможна?

- Мисля, че нещата се променят доста бързо. И малки, и големи производители от България имат възможност за все по-добър износ с по-добра цена.

Трябва време за да се спечели доверието на различните пазари. Има такива, като Великобритания, които за щастие са забравили вече казусите с лошите български вина през 90-те.

Как трябва да се подобри имиджът на българското вино, както у нас, така и по света?

- Няколко са важните стъпки. Първо, държавата да вземе решението, че виното е НАЦИОНАЛЕН КУЛТУРЕН ПРОДУКТ, който да се защитава и в който да се ИНВЕСТИРА по интелигентен начин с дългосрочна визия.

На второ място, големите производители да разберат, че малките, занаятчийски изби са част от организма “Българско Вино”. Ако трябва да използвам метафората на човешкото тяло: “всички органи са нужни, за да сме живи”.

И трето, да се подобри комуникацията на продукта вино в България и съответно да се повиши винената култура. За съжаление това не е желанието на много производители, защото същите те не искат хората да са вино-грамотни, да разбират от вино и да правят разлика между “построено в лаборатория” вино (или технологично) и тероарно вино (или истинско).

Някои световни винени гурута смятат, че България трябва да заложи на местните си сортове. Споделяте ли това виждане?

- Донякъде съм съгласен (макар, че нямаме това разнобразие на местни сортове като в Италия  или Гърция). За тази цел е нужен обаче дългосрочен план и много голяма инвестиция в клоновата селекция на българските сортове. И това донякъде трябва да е съвместна инвестиция на частния сектор и на държавата.

Да не забравяме, че има европейски програми, които финансират университети за научна дейност. Редно е да се възползваме от такива възможности.

Вие лично привърженик на какви вина сте – повече Нов или повече Стар свят?

- Смятам, че днес, 2013 г., границите Нов-Стар свят са доста неясни. Бих казал, че предпочитам да консумирам занаятчийски вина от цял свят. Има великолепни примери на тероарни вина в по-неизвестните Орегон, Тасмания, Ливан или Грузия.

Какви са приоритетите на вашата асоциация. Независима от кого и за какво?

- Интересното е, че само в България се задава въпроса “независима от кого?”. Има логика в този въпрос, имайки предвид големите социални проблеми свързани с нездравословната конюнктура между бизнеса и политиката в България.

Терминът независим лозаро-винар е приет като дефиниция от CEVI (http://www.cevi-eciw.eu) - Confédération Européenne des Vignerons Indépendants и означава: “малки винопрозводители (често семейни изби), които гледат своето грозде, правят вино със собствена марка и го продават.“

Така те разработват автентични, персонализирани и тероарни вина, които предлагат на пазара. По този начин избягват индустриалния подход, без да се изгнорират новите технологии.

Наричат ви новото лице на българското лозарство и винарство. Какво стои зад това ново лице?

- Не бих казал, че това е толкова важно и смятам, че много хора не биха приели такава дефиниция за мене, тъй като съм музикант по професия.

Може би новото е, че все пак правя доста професионални вина, които се харесват и имат позитивна история.

Коя страст надделява във вас – към музиката или към виното? Или да ви попитам по друг начин – кое от двете повече ви обсебва?

- Аз съм музикант и ще си остана такъв. Имам интерес към виното и отделям достатъчно от времето си за да правя професионални вина с персонален подход.

Вината на Иво Върбанов направиха силно впечатление още с появата си на българския пазар. Какви изненади сте ни подготвили тази година?

- В момента сме пуснали Шардоне Еузебиус 2011, а на есен ще има: Сира 2010, Марселан 2010 и бленд Сира & Мавруд 2010. Имената ще се представят, когато излязат вината.

Възнамерявате ли до построите или купите изба?

- Живот и здраве имам идея да построя изба.

Г-н Върбанов, кое е най-голямото изпитание в живота ви?

- Мисля, че най-голямото изпитание и премеждие е било, когато преди 3 години и половина (края на 2009) ми откриха случайно Остро Лимфобластична Левкимия. Това е много сериозно заболяване (рак на кръвта) и реално при липса на бързи мерки, шансовете за оздравяване са минимални.

От диагноза в четвъртък, се премина към лечение в понеделник. Животът ми се обърна с главата надолу: с дете на 5 месеца, в чужда държава за семейството ми. Нямах други опции освен да стисна зъби и да прекарам четири цикъла хемиотерапия, радиотерапия и присаждане на костен мозък (анонимен донор от Германия).

Мисля, че ми е даден шанс да съм още жив, и това ми дава възможност да ценя и да се радвам повече на това, което имам, а не да мисля само за това, което нямам. И не говоря само за материалната част на живота.

И накрая, да не забравяме, че освен запален винар, сте и пианист, известен по европейските и световни сцени. Какви концертни изяви ви предстоят?

- В момента работя по 4 различни звукозаписа, които са във фаза монтаж и ще бъдат публикувани на есен като CD, LP и HD Download.

Тази година стартираме “независим проект” с жена ми, тъй като в днешно време това е пътя за музикантите. Голяма част от класическите звукозаписни къщи или са фалирали, или са пред фалит или са редуцирали на минимум работата си. И най-неприятното за изпълнителите е, че са последните, които си получават парите.

Иначе през 2014 имам концерти в Италия, Испания, Англия, България, Полша, Словакия, Унгария, САЩ, и също така започвам работа по едно планирано турне в Азия за 2014/15 (Сингапур, Тайландия, Австралия и Нова Зеландия).

Благодаря за това интервю.

Димитър Дженев