експорт > пазари

Стоян Стоянов: Нов свят днес е мода, утре не. Трябва да излезем на външните пазари с качествени вина

Г-н Стоянов, бихте ли представили Шато Коларово?

- Шато Коларово е млада винарна, на четири години, основана през 2009 г. Намира се в село Коларово, на което носи името, община Харманли. Разполагаме със 120 декара стари собствени лозя, които са основно мерло и каберне совиньон. Преобладава мерлото. Това е сорта, с който се гордеем и с който постигнахме първите си успехи.

Винарната е с малък капацитет. Произвеждаме по 50 000 бутилки вино на година. Нашият стремеж е да създаваме висококачествени, бутикови вина - в малки серии, но с високо качество. Искаме да се откроим със собствен стил на правене на виното.

Прочутият Коларовски масив, за който искам да кажа няколко думи, е създаден през 1977-78 г. от австрийския професор Мозер, едно от светилата на световното винопроизводство по онова време.

Поканен от тогавашното правителство, да намери подходящо място за засаждане на лозя, той избира района на село Коларово като най-добър за сорта мерло. Неслучайно впоследствие професорът казва, Коларовското мерло е ненадминато като качества.

Знам, че имате по-силно присъствие на външните пазари отколкото у нас. Така ли е?

- Това е вярно. На вътрешния пазар продаваме наши вина в Стара Загора, Варна и София. Тъй като капацитетът ни не е много голям, а и не разполагаме с големи маркегингови ресурси като големите винарни, с които да атакуваме вътрешния пазар, насочихме усилията си предимно навън.

Има и друга причина за този подход. Стремим се да поддържаме цени малко по-високи, а пък на вътрешния пазар това е трудно, защото тук конюктурата е по-различна. Продаваме основно в Германия и Англия – повече в Германия, по-малко в Англия. Но се надяваме и на Острова нещата да потръгнат добре.

В България на какви цени продавате вашите вина?

- Цените са между 9 и 20 лева. Ниският ни клас вина са 9.30, останалите са между 12 и 20 лева.

Какви са впечатленията ви от външните пазари? Възражда ли се интереса към българското вино? Не се ли възстановява постепенно той?

- Не мога да кажа, че се възражда или възстановява. Той ще се възроди благодарение на колеги като мен, които се стремят да правят качествено вино и не злепоставят държавата ни на външния пазар.На английския пазар се налага да се конкурираме с държави като Чили, Аржентина, Австралия, Южна Африка, Нова Зеландия т.е. тъй наречения Нов свят. Те продават много хубави вина, които са с доста ниска себестойност. Ние можем да се конкурираме с тях само с много високо качество.

А за да излезем на английския или на който и да е друг пазар, ние трябва да го направим и в двата диапазона. Трябва да представим едновременно и червено, и бяло вино с високо качество.

Възможно ли е според вас да пробием в компанията на вината от Новия свят?

- Много е трудно да успеем да пробием в компанията на вината от Новия свят, но смятам, че не е невъзможно, защото с времето всяка мода отминава. Днес е модерно Нов свят, утре вече не. Просто България трябва да яхне новата вълна, когато тя се надигне на външния пазар и да излезе на него с едни наистина много качествени вина.

И тогава България и страните от Източна Европа ще станат примамливи за Англия, а Островът е най-големият вносител на вина в света. Англичаните много харесват виното, но за съжаление българското вино го търсят само, когато трябва да готвят.

И ако аз успях да пробия на английския пазар, то е защото влязох в техните винени клубове като представен клиент. В един винен клуб членуват над 10 000 души. Това са хора, които разбират от вина. Те пият различно вино постоянно. Всеки от тях иска да дегустира непознато вино и ако го хареса си купува от него. По бутилка всеки един от хората в тези винени клубове да си купи от виното на Шато Коларово е достатъчно. Моя капацитет е толкова на година.

Защо на външните пазари се е наложило виждането, че българското вино трябва непременно да е евтино, независимо че е качествено?

- Аз не съм срещал навън скъпо българско вино. Защо така се е наложило? Явно някой е продавал навремето много евтино българско вино. Аз тогава не съм бил запознат с външния пазар и не зная какво се е случвало, но щом руснаците идват у нас и търсят наливно вино за 60 стотинки литъра, значи те знаят, че в България се продава такова вино.

Значи някой им е продавал такова вино. Аз на 60 стотинки не мога да продам. На мен себестойността на гроздето ми е 60 ст. Как литър вино да излезе на тази цена? Не става.

Истината е, че ако изнасяме качествено вино, рано или късно ще се наложим. Малко по малко, много е труден пътя, но ще успеем. И да не забравяме нещо много важно – че Европа предпочита Европа пред Новия свят. Така е в Германия. И понеже имам преки впечатления от тази страна, мога да кажа, че там и България е с приоритет пред Новия свят.

През февруари бях на изложение в Берлин. Идваха германци, с които разговарях. Много харесаха вината ни, но в момента, в който чуха цената, леко се отдръпнаха.

За това качество по време изложението техните вина започваха от 16 евро нагоре. Ние продавахме между 8 и 10 евро бутилката. И това беше преференциална цена, намалена специално заради изложението.

Германците просто очакваха, че като е българско, виното трябва да е по-евтино. И въпреки това показаха, че предпочитат българското вино пред Новия свят.

Кои външни пазари виждате като перспективни за продажби на български вина?

- Външният пазар е много динамичен, бързо се развива и променя. Имаме шансове на европейския пазар, защото както вече ви казах Европа предпочита Европа пред Новия свят.

Напоследък всички заговориха за Китай. Плашещо е това, че Китай много бързо се разраства, той просто се надува като балон. Страната не расте постепенно, а порасна извъднъж. Сега в Китай със същия темп, с който се купува вино от цял свят, се садят лозя и се строят нови винарни с огромни капацитети.

И както днес страната е много добър и приоритетен пазар, така утре може да започнем да внасяме вино от Китай. В момента те са голям пазар, но утре може да случи обратното. Виждате колко много китайски стоки имаме на нашия пазар при положение, че ние сме една изявена държава в селското стопанство и леката промишленост.

Преди 100 години България е била най-голямата износителка на селкостопанска продукция на Балканите. Всички други балкански държави, взети заедно, не са можели да стигнат 1/3 от количествата, които страната ни е произвеждала.

Така е било и при дрехите, и при обувките. А днес какво се оказа – че внасяме основни и изсконни български селскостопански култури от Китай. Дрехи и обувки – също. Няма да се учудя утре да се случи същото нещо и с виното.

Според мен България трябва да приоритетно да се насочи към търсещи пазари, в това число и Китай. За Русия не съм много убеден, защото там има търсене на много скъпо и много евтино вино. Под скъпо руснаците разбират френско вино, а когато става въпрос за евтино, искат количества, но да бъдат на много ниска цена. Това не е приоритет за малките винарни като мен. Големите винарни могат да излязат на този пазар.

Друг пазар, който според мен трябва да бъде приоритет за българските винопроизводители, са Скандинавските страни. Да, там нещата се решават на търг, но когато предлагаш качествени вина, шансовете да успееш са големи.

Не искам да пропусна един много добър, приоритетен, но позабравен от България пазар. Това е Япония. Държава, която е изключително приятелски настроена към България. Японците много ни харесват. Смело мога да го кажа, защото покрай Розовата долина и Казанлък, където е моят основен бизнес, познавам доста японци.

По време на Фестивала на розата всяка година тук идват две-три хиляди японци, които пият червено вино. Те си купуват от него. Да не забравяме, че в района на град Шипка живеят 12 японски семейства. Вече има установени трайни отношения с нашата страна.

Освен розовото масло японците харесват много и българските вина. Ако предложим в Япония качествени вина и оправдаем доверието на хората от Страната на изгряващото слънце, това ще е една голяма ниша за българската винарска индустрия.

Какви са очакванията ви за новата гроздова реколта?

- Засега реколтата се развива много добре. Очакваме малко по-рано гроздето да узрее. Затова и гроздоберната кампания най-вероятно ще стартира по-рано.

Ще предложите ли на пазара нови вина?

- Напротив, смятам да скъся диапозона на листата, тъй като търсенето от чужбина е по-голямо и ми искат по-дълги серии от дадено вино. Досега имахме Мерло, Каберне Совиньон, Сира, а първата година пуснахме и Мавруд.

Сега най-вероятно ще имаме основно Мерло и двете купажни вина Ahal и SKS. Ahal е наша запазена марка, троен купаж от Каберне Совиньон, Мерло и Сира. А SKS е марката ни във високия клас.

На пазара залагаме много на Ahal. Тази година за първи път пуснахме и бял Ahal. Много добре се прие. Придадохме му типично южняшки стил и виното пожъна голям успех. Почти всички бутилки бял Ahal вече са продадени. До края на лятото няма да ни стигнат.

Доказано е, че вашия регион е със забележителен тероар...

- Тероарът е много добър за червените вина, както и за някои бели като Вионие, например. Това е един страхотен сорт. Преди две години направихме Вионие, което силно впечатли италиански дегустатори. Те много го харесаха и искаха да го изкупят.

Договорихме едни количества, които вече заминаха за Италия. За съжаление българският пазар не възприе вионието. Може би, защото е непознат сорт и хората с предубеждение гледат на него. А сортът е уникален и много се харесва във Франция. Пил съм и други великолепни български виониета. Особено ме впечатли това на Шато Бургозоне.

Вие сте заместник председател на Българска асоциация на независимите лозаро-винари. Как тя способства за развитието на българското винарство?

- Асоциацията се зароди по идея на Иво Върбанов, който е и неин председател. Тя трябва да придаде нов облик на българското вино. Нашата идея е да се разграничим от закрепостените окови, наложени от старите догми на едно друго време.

При нас не допускаме да членуват големи производители. Членовете на асоциацията трябва да имат собствени насаждения и 50 % от продукцията им да е от собствени лозя.

И най-важното – държим много на качеството. И на това да има отношение към виното. Защото виното е божествен продукт. Към него не можеш да се отнасяш като към предмет или нещо, което само ще ти донесе пари. То трябва да се третира с уважение. Към него да се подхожда с голяма почит.

Смятаме, че точно този облик трябва да придадем на българското винарство. То да бъде с едно ново лице.

Разбрах, че няма червено вино на Шато Коларово, което да не е печелило награда...

- Това е точно така. Първата реколта Мерло 2009 отлежа около четири месеца в бъчва. Нямахме търпение да го изкараме. Пуснахме го на един много престижен конкурс в Бордо. Казва се Цитаделата.

За наша огромна радост виното спечели златен медал и специален приз за най-добро вино на цялото изложение. Това вдигна високо летвата, но и на следващата година с Мерло 2010 постигнахме голям успех. Виното взе сребърен медал. Обяснимо, защото реколта 2010 бе по-слаба от реколта 2009.

Сирата ни, реколти 2009 и 2010, две години подред взима бронзов медал от престижното изложение Сира де Монд.

Тази година SKS спечели сребърен медал от световното изложение в Брюксел. Ahal, червеният купаж, взе тази година грамота за препоръчано най-добро вино като съотношение качество цена от най-авторитетния конкурс в света – този на списание Декантер.

Двете кабернета, 2009 и 2010 година, не ги пуснахме на международни конкурси, но влязоха в Топ 10 на класацията BG Каберне, организирана от Ди Вино. Едното взе трето, другото седмо място.

Оказа се, че на този етап нямаме ненаградено червено вино. Белите вина не сме ги изпращали още на конкурси, защото от тях произвеждаме по няколко хиляди бутилки, колкото задаволим интереса към Шато Коларово на вътрешния пазар.

Приоритет са ни червените вина и затова само те участват в конкурсни изяви, където за огромна наша радост, печелят престижни награди.

Благодаря за това интервю.

Димитър Дженев

Снимка: Архив на Шато Коларово