за ценители > винен бизнес

Георги Михов: В Лондон се запалих по сомелиерството

Занимава се с предлагане на вина от много години. Прави го от преди 2002 г., в хотели и ресторанти, когато в България още няма сомелиери. После заминава за Лондон, където работи и живее. Там за първи вижда, какво означава да си wine sommelier или wine waiter, както ги наричат в Англия. Известно време работи като wine waiter в хотел Савой, който и сега е един от най-реномираните хотели в Лондон.

“В Лондон се запалих по сомелиерството”, признава с днешна дата Георги Михов. Работил е като сомелиер в Шотландия и на американските туристически лайнери, които пътуват на Карибите. Известно време е сомелиер в Китай. После се връща в България. За малко е работил и като търговец на вино.

Георги Михов и Димитър Николов са единствените българи, които тази година бяха поканени в журито на смятания за най-престижен в света винен конкурс - Decanter World Wine Awards в Англия. Той, Николов и Елисавета Захариева са сред оценяващите на другия конкурсен световен гранд - Mundus Vini в Германия.

Освен това Георги Михов наскоро се завърна и от престижния конкурс Еmozioni dal Mondo в Италия, където също бе част от журито.

Г-н Михов, как оценявате участието си в журито на Decanter World Wine Awards?

- Оценявам го като голямо признание за България, а не толкова като факт, че аз и Митко сме били там. Защото от Източна Европа бяха поканени само трима дегустатори - един унгарец и ние двамата.

Вината бяха оценявани от екипи, в панели. Всеки екип се състоеше от четирима души – трима дегустатори и един председател. Конкурсът на списание Decanter е един от най-авторитетните в света. В него участваха 14 362 вина от 52 страни. И двама българи, да оценяват вината на цяла Източна Европа, е нещо много престижно за България. С Митко бяхме в панел Източна Европа, без да знаем кое вино на кого е.

Кое най-силно ви впечатли по време на дегустациите в Лондон?

- Най-много ме впечатли, че до мен бяха хора, за които само съм чел статии в световните списания - Decanter, Wines & Spirits, Wine Business.

Първия ден бях в един панел с трима Master of Wine. Когато си с тях, ти се учиш, защото след оценяването на всяко вино, ние го коментираме. Вината вървят групирани по 10-12. Всеки ги оценява, а после си казва мнението и точките за всяко едно от вината. Следват коментари. Така научавам неща, които няма откъде да ги науча, защото дегустирам вина заедно със световно признати специалисти.

Какво тенденция забелязахте при оценяването на вината?

- Първо да кажа, че на конкурса се дегустират последни реколти. Имаше и по-отлежали вина, но те са рядкост. Вина от реколти 2005, 2006 и 2007 почти нямаше.

Тенденцията, която забелязах е, че се предпочитат вина, които не са натоварени с дъб. По-плодови вина, с по-добра свежест. Това, което доскоро беше и все още е модерно в България - дъбът, като цяло не се поощряваше от специалистите, които бяха в Лондон.

А какви са впечатленията ви от Mundus Vini?

- На Mundus Vini е по-различно, защото оценяването на вината не е като на Decanter. В Лондон то е по 20 балната система. Всеки оценява съответното вино и му дава комплексна оценка между 15 и 20 точки. Докато на Mundus Vini се работи по 100 балната система на Световната енологична асоциация, при която за определени компоненти на виното се дават съответните точки.

Кое е по-интересното при Mundus Vini?

- Интересното при конкурса Mundus Vini е, че там преобладават вината, които се търсят на германския пазар. Направи ми впечатление, че тези от тях, които са с малко по-висока захарност, се приемат по-добре. Това е продиктувано от афинитета на германците към по-сладки вина.

Има още нещо, което отличава Mundus Vini от Decanter. Конкурсът в Лондон и неговите оценки са изцяло насочени към крайния потребител, докато на Mundus Vini има насоки и към технолозите.

Вие бяхте първия българин, който участва в жури и на престижния конкурс Еmozioni dal Mondo в Италия. Разкажете ни за него.

- Да, аз бях първия българин, поканен да участва на Еmozioni dal Mondo - Каберне и Мерло в Италия. Това е конкурс за вина направени от каберне или мерло, както и за купажи, в които тези
два сорта преобладават.

Журито беше от цял свят, а в конкурсната надпревара участва само една българска изба - Гулбанис Вайн. Нейното Ryahovets Fortress Cabernet Sauvignon 2011 спечели златен медал. Виното бе отличено със златен медал и от журналистите, акредитирани на конкурса.

Каква е оценката ви за участието на българските вина в тези три престижни конкурса?

- Сякаш избите малко се страхуват да участват в тези конкурси. Може би, защото не са сигурни как ще се приемат българските вина. Или защото някои от тях още не са решили да излязат на външни пазари.

Като цяло обаче българските вина се представиха доста добре. Защото да спечелиш златен, сребърен или дори бронзов медал на тези толкова авторитетни конкурси, си е голямо постижение. Да не забравяме, че в тях участват вина на много от най-известните изби по света.

Кои вина на други държави ви впечатлиха?

- Бях приятно изненадан от вината на Хърватска от сорта Жилавка. Той е местен за бившите югославски републики. Виното е доста свежо, наподобява по свежест на Совиньон Блан, но с една изразена минералност, която е много интересна.

Другото, което ме впечатли бяха чешките вина на Decanter. Те бяха над 150. Цял панел имаше посветен на тях и един ден сме дегустирали само вина на чешки изби. Бяха интересни, но по-впечатляващото е голямото участие на Чехия - над 150 вина, докато българските бяха четиридесет и няколко.

Как оценявате балканското участие на трите конкурса?

- Турция се представи изключително добре на всички конкурси, Гърция също. Македония набира голяма популярност с техния Вранец, който според някои специалисти ще е новата изненада за цяла Европа.

Впечатлиха ме и румънските вина, направени от международни сортове, местните им сортове не блестят с някакви изключителни характеристики.

Вие сте коментирал със световно признати винени специалисти българските вина. Какво казват за тях?

- Мога да говоря за Decanter, защото на Mundus Vini ние не знаем откъде идват вината. Знаем само сорт и година. Докато на Decanter знаем и държавата. Както вече споменах, добре се приемаха вина с много добър баланс - добра плодовитост и добра свежест. Според специалистите при българските вина липсва тази свежест.

Когато в България започнат да правят вина с добра свежест, която да бъде като баланс на плодовитостта, тогава те ще могат да се мерят със световните вина.

Какво означава да те поканят на конкурси като Decanter, Mundus Vini и Еmozioni dal Mondo - в личен и в професионален план?

- В професионален план това е дегустиране на вина от цял свят. В България един сомелиер трудно може да си позволи подобно нещо. При нашите условия това е лукс за него. На тези конкурси, особено на Decanter, дегустирайки аз се уча. Там са световно признати специалисти, които изразяват мнения за вина от цял свят и в същото време те приемат моето мнение. Това е нещо страхотно.

Другата ценна придобивка от тези участия са контактите. Защото за мен основното нещо при виното е, че то прави добри приятелства.

А в личен план кое е ценното? Известно е, че по света, участието в такива журита вдига цената на един сомелиер...

- Да, вдига я, но в България не е така. Имах възможността 2 години да работя като сомелиер на място, в което ми бяха дали пълна свобода да избирам вината и да решавам с какво да ги съчетая. За жалост в България е много трудно някой да бъде само сомелиер. Пазарът просто не го приема. Българите като цяло не са свикнали някой да ги напътства и да им казва кое вино с коя храна да консумират.

Поне моят личен опит това показва. Да предлагаш вина - няма проблем. Аз, където и да съм работил в България, виненият лист се е ползвал първия месец и половина. След това клиентите са разчитали на моя избор. Но да бъдеш истински сомелиер, който говори за съчетаване на вино и храна, у нас е изключително трудно.

В личен план тези конкурси ми дадоха още нещо полезно. В края на април ще се явя за ниво Advance пред Court of Masters Sommelier в Лондон. В момента аз съм сертифициран сомелиер на второ ниво.  Advance е трето. Това е един доста труден изпит, който се провежда в Европа 2 пъти в годината и обикновено от 60 кандидати само около 20 успяват да минат.

Именно заради това предпочитам да ходя на тези престижни международни конкурси. Защото там мога да дегустирам, да опитвам много вина, а това е доста съществена част от изпита за Master Sommelier.

Знам, че имате своя марка вино. Разкажете ни за нея...

- Моята марка вино се казва Сомено, която произтича от съкратения вариант на Сомелиер и Енолог. Идеята ми се въртеше в главата от няколко години. Направи ми впечатление, че няма супер класни вина от чисто български сортове. И ми отне почти две години да опитвам вина по различни изби, да разговарям с енолози и да ги убеждавам в моята идея, защото енолозите не винаги са съгласни да работят заедно със сомелиери.

Най-накрая, с Оги Цветанов от изба Боровица, след като опитвахме най-различни вина, направихме две серии. Едната е Букет - вино от сорта Букет, който е създаден през 1951-52 г. от кръстоска на мавруд и пино ноар. Другото вино е Рикат. Интересното е, че според статистиката в България, при белите насаждания най-много са с рикат, но чисто вино от рикат почти никой не прави.

Вината с марка Сомено са много бутикови - 260 бутилки Рикат и 300 бутилки Букет.

Коя реколта са?

- И двете вина са реколта 2011. Добре се приемат от критиците.

На каква цена се продават?

- Цената и на едното, и на другото вино е 79 лв. бутилката. Самото предлагане е интересно за България, защото няма друг такъв подход у нас. Идеята за продажбите е да бъде само с алокация. Понеже бутилките са малко, всеки който иска да си купи такова вино, трябва да го направи през сайта someno.bg. Там той трябва да се регистрира като частен клиент на Сомено. Тогава има право да закупи само по 6 бутилки от вид. Повече не може.

Сомено е само за частни клиенти и за няколко подбрани ресторанта в България. В магазините  няма да го има. Поне ние няма да го предлагаме.

Имате ли мечта за участие в някой друг голям международен конкурс?

- Не. Decanter е върха на всички най-големи конкурси по света.

Благодаря за това интервю.

Димитър Дженев