за ценители > винен бизнес

Радослав Радев: Българското вино никога не е било с толкова добро качество

Г-н Радев, бяхте избран за председател на Националната лозаро-винарска камара. Какво смятате да промените?

- В целия бранш има голямо желание за промяна, така че камарата да стане още по-работеща и по-ефективна. Да предоставя качествени услуги на своите членове и да продължи да защитава интересите им, както го е правила и до момента.

Основният мандат, който беше възложен от общото събрание на новоизбрания управителен съвет, бе да се проведе дискусия с всички заинтерисовани хора в бранша и извън него, относно бъдещето на тази най-голяма и представителна организация в сектора. Така че задача номер едно ще бъде подготовката и структурирането на тази дискусия.

Има създадена работна група, която чисто технически ще започне да събира предложения и да работи по тази неотложна задача. Новоизбраният управителен съвет се ангажира да бъде активен относно дискусията и да генерира идеи за нея.

Най-важното е да намерим консенсус за пътя, по който камарата ще продължи да се развива. Разбира се трябва да бъде запазено всичко положително, което се е случило до момента. При условия на приемственост, трябва да надградим и да отговорим на очакванията, които очевидно са се натрупали във всички представители на лозаро-винарския бранш, както и в хората ангажирани с дейността на камарата.

Разбира се остават и другите задачи - защита на правата на членовете, което е свързано с активна работа с администрацията и със законодателната власт. И другото, което чука на вратата, е организацията на Винария в Пловдив. Така че работата върви в ритъма, който е зададен.

Кои няколко неща, ако бъдат свършени по време на вашия мандат, ще ви донесат най-голямо лично удовлетворение?

- Ще бъда удовлетворен, ако всички или по-голямата част от фирмите и хората, които са заети в този бранш, бъдат наистина удовлетворени от това, което Националната лозаро-винарска камара прави за тях. Ако активно се включат в нейната работа, защото така или иначе има едно говорене - ние производителите и те камарата. А пък всъщност то е едно и също. Ние производителите сме камарата. Ние камарата сме производителите. Така че тя е наша къща. Тази наша къща ние трябва да си я ремонтираме и да си я оправим, за да стане приятна и уютна. И функционална, разбира се.

По всяка вероятност мандата на този управителен съвет ще бъде по-къс от нормалния, предвиден в устава, който е три години. Когато работата по структурната промяна на организацията бъде доведена докрай, това вероятно ще предизвика сериозни промени в устава на Националната лозаро-винарска камара. Което пък от своя страна ще доведе до свикването на извънредно общо събрание за да ги одобри. Така че, както си говорихме и по време на общото сълрание, на което бях избран за председател, този управителен съвет е нещо като служебно правителство.

Какво ще предприемете, за да бъдат по-ефективно усвоявани от лозаро-винарския бранш парите от Брюксел?

- Очакваме програмите да бъдат отворени в началото на годината. Така или иначе България е успяла да защити добър бюджет. Можем да действаме основно в две насоки. Едната е да се опитаме да облекчим чисто административния път, който извървява всеки един бенефициент в бранша от момента, в който решава да направи някакъв проект, до мига, в който реално го осъществява. Така или иначе, това е свързано с доста административна работа, както и с някои технически трудности.

Една от задачите на организация като Националната лозаро-винарска камара е да подпомага производителите в този им път. До момента, според мен, те не са се обръщали нито към националната, нито към регионалните камари. Всеки се е оправял сам по някакъв начин.

Убеден съм, че ако общо поставим въпросите, които ни вълнуват, съответно ще бъдем по-успешни и по-силни пред администрацията. Говоря за конкретни проекти, свързани с лозарските стопанства и с винопроизводството.

По отношение на мярката „Промоции на вина в трети страни“, камарата вече е бенефициент по проект, който приключва първата си година. Избите, които участват в него, са доволни, как се развива той. Ще продължим да работим активно по този проект. Ще използваме всички възможности, които съществуват, за да започнем и други подобни проекти.

Основна задача на Националната лозаро-винарска камара е да продължи да издига авторитета и имиджа на българското вино, а това може да стане по пътя на подготовката и осъществяването на такива проекти.

Смятате ли тази година на Винария ще има повече изби от миналата?

- Мога да гарантирам, че ще положим усилия, да възвърнем авторитета на Винария и да я  направим интересна за участниците. Миналата година, ако говорим за винопроизводители, участието меко казано не беше масово. Но от друга страна, имаше силно присъствие на производители на всякакви спомагателни материали, машини и оборудване. Нека не забравяме, че Винария е малко по-всеобхватно изложение. Затова в частта винопроизводители, съвместно с новоизбрания управителният съвет, ще положим големи усилия, за да възродим това изложение.

Амбицията ни е заедно с панаира в Пловдив да го направим. Вече текат работни срещи. Мисля, че Винария 2014 ще бъде успешна.

Вече има няколко нови асоцииции и сдружения на изби, които не членуват в Националната лозаро-винарска камара. Как ще си партнирате с тях?

- Смятам, че всички ние имаме общи интереси. Не виждам плоскост, на която да има различия между големи и малки производители, между регионални структури и национална структура, между представителна организация и други възникващи асоциации и сдружения в сектора.

Всичко е въпрос на диалог, на поставяне на общи цели, и на сътрудничество. Убеден съм, че можем да работим заедно. Всички имаме общи цели, така че колкото сме по-обединени, толкова по-лесно ще ги постигнем.

А иначе, всяка форма на сдружаване трябва да бъде приветствана. Моята амбиция е камарата да бъде форумът, където да се срещнат всички тези сдружения, фирми, личности, да се дискутират възникващите проблеми, стратегията за развитие на бранша. В крайна сметка да можем да излизаме с обща позиция, защото ние сме обречени да бъдем с обща позиция.

Вие доста добре познавате външните пазари. Смятате ли, че България има шанс да се възроди като световна винарска сила?

- Тя се е възродила. Проблемът е, че не успяваме да го комуникираме със света. Казано в кръга на шегата, не се хвалим достатъчно.

Няма да отречете, че рекламата ни на външните пазари, не е на ниво, да не кажа, че почти никаква я няма.

- Аз и на самото събрание казах на колегите от бранша, че има много проблеми. Можем много дълго да говорим и да се оплакваме. Да си спомняме някакви други времена. Ако човек, който е бил свидетел на всичко, което се е случвало за последните 20 години в българския винарски бранш, успее да се абстрахира и да погледне на нещата отстрани, ще види, че те не са толкова зле.

Българското вино никога не е било с толкова добро качество. И като съотношение цена-качество и като визия на продуктите, и като потенциал за продажби, и като разнообразие. Страшно много малки изби се появяват непрекъснато, създават интересни продукти, правят собствени лозя.

Големите фирми също са модернизирали и производството, и лозарската си дейност. Те също активно работят. Според мен в българското винопроизводство се извършва една успешна революция.

Българското вино е на съвсем друго ниво от това, което е било през 90-те години. Оттук нататък по-трудната задача е всичко това да го комуникираме, да го обясним на нашите потенциални клиенти на външните пазари, на консуматорите у нас, което вече си е работа по изграждане на имидж.

Ние трябва да покажем, че има ново лице на българското вино. В крайна сметка всички тези усилия, които са положени, трябва да започнат да дават материален резултат. Нали за това работим?

Благодаря за това интервю.

Димитър Дженев