ВМВ Метал ООД има предимството да е леярна и машиностроителен завод

експорт > пазари

ВМВ Метал ООД има предимството да е леярна и машиностроителен завод

Инж. Емил Шаранков, изпълнителен директор на ВМВ Метал ООД, пред exporter.bg за възраждането на предприятието, което спечели наградата “Експортьор на годината”

„Нашите работници взимат доста над средната работна заплата за страната, но трудът им е непривлекателен и тежък. А това е майсторски труд, защото леярството е изкуство”, казва инж. Емил Шаранков

Г-н Шаранков, ВМВ Метал ООД спечели наградата “Експортьор на годината” в бранш Металургия. Разкажете ни за вашата компания, къде изнася тя своята продукция?

- Нашите изделия са за големи машиностроителни компании от Европейския съюз и САЩ. През последните месеци основният ни износ е на машини за американската нефтена индустрия. Миналата година имаше лек спад в търсенето на този пазар, но напоследък нещата се развиват доста добре.

Изпълнителният директор на предприятието инж. Емил Шаранков преди производственото съвещание. Както винаги той е в работно облекло.

Смятам, че ако не направим някакъв голям провал и самите ние не се изхвърлим от пазара на САЩ, там имаме голямо бъдеще. Всичко зависи от качеството на изделията и спазването на сроковете за доставка. Все неща, към които този пазар е доста чувствителен.

Подобна е ситуацията с нашите европейски партньори от Германия, Италия и Испания. Те също държат много на качеството и сроковете. Затова се стремим да изпълняваме всичко, което е записано в техническите документации.

Фирмата ни е сертифицирана по ISO 9001. Редовно ни одитират не само тези, които са ни сертифицирали, но и големите клиенти. Имаме одити през един-два месеца и нито един голям клиент не е дошъл при нас, преди да е направен одит.

Имайте предвид, че той не включва само преглед на производството, а обхваща дори порядъка в цеховете и охраната на труда. Неща, на които в близкото минало в България изобщо не се обръщаше внимание.

Кои са най-важните фактори, които влияят на вашето производство? Доколко зависите от цените на металите, които са борсова стока?

- Металите са изходна суровина за нас и безспорно влияят на крайната цена на нашите продукти. Адаптираме цените им спрямо световните. Така са заложени в нашите договори. Пряко зависими са от покачването или свалянето на цената на металите на световните борси. Това означава съответно повишаване или понижаване на цените на нашите продукти.

Производственото съвещание, на което се обсъждат най-важните задачи за деня.

Но има един друг фактор, който за нас е по-притеснителен и това са енергийните източници. По отношение на тях сме поставени в неравностойно положение спрямо нашите съседи. Както знаете, в последно време отпаднаха добавките “зелена” и “кафява” енергия, но беше въведена такса на мегават/час. Нарича се Такса в интерес на обществото. Тя е 16 лв. на мегават/час. Всеки потребител е длъжен да я плаща, но износителите не я заплащат.

И какво излиза? Изнасяме евтин ток за Турция и Сърбия, а после се състезаваме с турците и сърбите на външните пазари. На практика те ползват 20 % по-евтин ток, ако го купуват от България. За нас, металурзите, електроенергията е доста сериозно перо.

За радост нашият завод не е голям потребител на природен газ. В България ползваме най-скъпия природен газ в Европа. Не зная как се справят компаниите от химическата индустрия и от металургията, които са на синьо гориво.

Напоследък и други големи компании от вашия бранш се оплакват от високата цена на тока...

- Това го виждат дори нашите клиенти от Западна Европа. На един българо-германски форум миналата година немските предприемачи ни казаха в прав текст: „Вашите стоки са неконкурентни, защото енергийните разходи са високи.” Не толкова заради енергийната неефективност, а поради факта че цените на тока и енергоносителите оказват основно въздействие върху стойността на нашите изделия.

Налага се да компенсираме с някои неща, които в България са по-евтини. Но не може много дълго всичко останало да е за сметка на ниската работна заплата. В един момент това ще престане да работи. А и ние не го искаме, защото по-ниската работна заплата означава по-ниско качество на труда, по-ниска квалификация. Води до липса на кадри, която се усеща все по-силно.

Инж. Емил Шаранков с инж. Евгени Дракалийски, търговски директор на ВМВ Метал ООД (вляво)

Какво е състоянието на вътрешния пазар?

- Вътрешният пазар ни е болка. На него за миналата година сме реализирали по-малко от 5 % от това, което сме произвели. За машиностроенето, което е наш основен клиент, сме реализирали незначителни единични бройки отливки. Но все пак в България има регистрирани над 50 леярни. Дано пък те да са работили за вътрешния пазар.

Виждам че при вас съотнешението експорт – вътрешен пазар е убийствено в полза на експорта?

- Така е. Имаме над 90 % експорт.

Разкажете ни за инвестициите, които правите.

- Имаме намерение да направим немалко инвестиции на производствената площадка. Те вече са започнати. Направени са някои много добри неща през годините, за жалост силите на нашите предшественици не са стигнали, за да подобрят енергоефективността, ергономията на труда и въобще ефективността на отделните поделения и участъци.

Заводът има потенциал, има възможности. Нашето предимдтво е, че не сме просто леярна. Ние сме нещо средно между леярна и машиностроителен завод, защото предлагаме не само отливки, но и обработени боядисани машинни части. Трябва да развиваме това предимство, дано започне да ни помага в близкото бъдеще.

Споменахте, че има сериозен проблем с кадрите. Откъде произтича той?

- Наистина е проблем, защото в България не се подготвят кадри за металургичната индустрия. Ние можем да набираме инженери единствено от металургичния факултет на Химико-технологическия университет и факултета по технология на металите към Техническия университет.

Те обучават на курс по 5-10 човека, дори по-малко. От тези 5 до 10 инженери миналата година сме привлекли трима. Останаха двама, защото едното момче си тръгна.

Средната възраст на персонала е над 45 години. Това поражда проблеми, а в близко бъдеще ще доведе и до криза. Ще се наложи да внасяме специалисти отвън.

А в същото време се говори за безработица...

- Безработицата в нашата община Ихтиман е 20-25 %. Истината е, че трябва да станем по-привлекателни. Аз ви казах, как може това да се случи. Невъзможно е да постигнем растеж със сегашните нива на заплати.

За съжаление това са реалностите. Нашите работници вземат доста над средната работна заплата за страната. Но трудът е непривлекателен и тежък. А това е майсторски труд. Защото леярството е изкуство.

Статуята на леяра пред завода - леярството е тежък, но майсторски труд. То е изкуство.

Започнали сте да менажирате завода при тежко наследство.

- Да не се връщаме назад. Като дойдохме в завода нямаше ток, нямаше газ, нямаше работници. Започнахме от под нулата. Нещо повече. Много от старите клиенти подходиха внимателно, други още не са дошли, но се появиха трети, които не ни познаваха преди това.

Към някои хора бившата фирма е имала големи задължения. Още продължават да си търсят правата. Много сложни бяха в началото отношенията ни с НЕК, която е изгубила доста пари тук. Беше създадена негативна представа за предприятието ни. А то е добро и ще става още по-добро.

Като ви слушам, ще успеете да го възродите...

- Да, ще успеем. Не искаме кой знае каква помощ от държавата, дори не искаме никаква помощ. Но да не ни се пречи и държавните служители да разберат, че всички сме в един кюп.

Създаването на работни места тук означава заетост, заплати, осигуровки. Иначе всичките тези хора, знаете къде ще отидат. А в крайна сметка всичко това означава и заплати за държавните служители. Не всички от тях обаче го разбират.

Трябва да има производители, защото не може всички да са търговци. Ако няма производство, търговците какво ще правят. Казват, че в България 300 000 фирми са закрити. Повярвайте ми, че това са все търговски фирми.

Ние сме малка държава. Трябва да се работи. И то много да се работи. Да се създават хора, които да работят.

Защо стана по-привлекателно да не се работи и да се гонят лесни пари?

- Може да се окаже грешка на растежа.

Благодаря за това интервю.