за ценители > lifestyle

Вино за смет във Вила Юстина

По ефектен и нестандартен начин винарите от Вила Юстина подкрепиха събитието “Да изчистим България за един ден”. Една от най-класните български изби за втора поредна година проведе своя съпътстваща кампания под надслова “Вино за смет”.

Инициативата увлече както хората от село Устина, така и ценители на виното, които от ранни зори се стекоха да подкрепят чудесната идея да изчистим България. След като си свършиха работата, учасниците в почистването получиха по бутилка вино от собственика на Вила Юстина инж. Милко Цветков.

На спонтанно тържество в двора на избата се лееше вино, а гозбите бяха повече от вкусни -„Юнашки тиган“ с 2500 порции - “Фермерски кебап” с 18 зеленчука, пилешко филе и масло от родопски овце. Музиката ехтеше в подножието на планината, към която върви екопътека, а гостите изиграха не едно и две хора. Празникът наистина беше незабравим.

“За втора поредна година подкрепихме инициативата на bTV “Да почистим България за един ден”. Бяхме вдъхновени от тази идея и при нас я кръстихме “Вино за смет”. Целта беше да накараме не само местните хора, но и повече виноценители да почистят района около Родопската яка, екопътеката и село Устина”, разказва прeд exporter.bg Красимира Кодукова, енолог и еногид към Вила Юстина.

Признава, че е изключително удовлетворена от инициативата, защото тази година в нея са се включили двойно повече хора в сравнение с миналогодишното почистване. “За благодарност на всички участници в почистването сме осигурили по една бутилка вино от нашата изба – за спомен - бутилката е брандирана специално за събитието с надпис “Вино за смет” - или за да й се насладят с близки хора на домашната трапеза”, допълва Красимира.

Ползата от подобни инициативи е повече от безспорна. Потвърждава го с думите си инж. Милко Цветков. “Миналата година 15 души почиствахме пътя към парка – лозе, сега почти нямаше боклук и работа даже и за един човек”, разказва с гордост Цветков. Всъщност той е човекът, дал името на кампанията “Вино за смет”, с която Вила Юстина вече две година участва в почистването на това прекрасно кътче на България.

“Догодина се надяваме да дойдат повече хора, но както каза г-н Цветков, нека наистина да са  повече, но да има по-малко за чистене”, пожелава си Красимира, момичето поело върху своите крехки рамене организацията на това толкова важно събитие.

Не е случайно, че инж. Милко Цветков е кръстил кампанията “Вино за смет”, по аналог с онази незабравима българска народна приказка. Роден в Свищов, закърмен с любов към виното*, той винаги е бил свързан с народната традиция, мечтаел да създава един от най-благородните продукти на земята. Затова прави първият парк – лозе в България и изба, която според него като инвестиция струва колкото една средноскъпа или скъпа яхта. Но той не си купил яхта, а избрал виното. Създал поминък и работа за хората от село Устина. Село с 2800 жители, в което от пръв поглед се вижда, че има живот.

Димитър Дженев

* Откъс от интервю на Димитър Дженев с инж. Милко Цветков в exporter.bg през 2013 г.:

Да ви върна малко назад във времето. Защо решихте да правите един от най-хубавите и древни продукти на България – виното? Как се роди идеята за избата и за изграждането на първия парк - лозе в България?

- Аз съм роден и израсъл в Свищов. Северен, но винарски край. Сега малко повече се говори за траки, тракийски вина и се стараем да идентифицираме вината на България с Древна Тракия.

А в моя град Св.Трифон Зарезан се празнуваше на 14 февруари и беше НЕРАБОТЕН ден, дори и през социализма. Там хората сядаха на масата за празник и пиеха по 25 мл ракия и по два литра вино, което сами си произвеждаха. Дори караха и децата да си „топнат пръстчето” в чашата с виното.

Мои познати от едно село правеха по 3000 л вино всеки сезон и до април го изпиваха - 4 поколения живееха в селската къща. Започваха на закуска с попара с вино. Старите живяха поне до 90 години, а младите и днес са румени, здрави и работоспособни. Един от най- щастливите им периоди беше правенето на виното през есента.

Винаги съм почитал този страхотен продукт. Допреди 10 години на виното се гледаше само като на стока. А то е една голяма емоция. Не знам за друг такъв уникален продукт, съхранен толкова дълго в годините.

Решението ми е подкрепено от емоциите, които получавам от правенето на виното, макар че не участвам пряко, а и от корените ми може би. Убеден съм, че българинът ще се научи да цени виното и ще се научи да го пие, ако някой му помогне. Аз лично смятам, че съм научил поне 500 души да пият вино със „зелена салата”.

Българите можем да се превърнем в една винена нация, но затова трябва да се промени доста културата на потреблението на алкохолни напитки,за да вземе виното превес в ежедневието ни.

Един възрастен мъж от едно високо планинско родопско село ми разказа, че неговия дядо му казвал: „Момче, да знаеш, виното пълни, а ракията суши„ и стягал дисагите да слезе долу в равното да си купи винце.

Радостен съм , че в момента много хора в България работят усилено по този въпрос. Скоро имах гост, клиент от Македония. В ресторанта ми казва: „Гледай, на всяка маса пият вино, де да беше и у нас така”.

Търсенето на място за лозе и изба започнах още 2002-2003 година, но го намерих през 2006-та - с. Устина - прекрасно място в подножието на Родопите, изключително благоприятни климат и почвени условия за производство на качествени вина. Големите вина се правят от собствени лозя. Не може да правиш големи вина в лозе, което изглежда забравено от всички.

Затова кръстихме така нашето парк-лозе. Как да убедиш гости и клиенти, колко е добър продукта ти, ако не направиш още нещо, за да повярват в това. А и за самите хора, които работят на мястото, то трябва да е уредено, приятно, спокойно. Защо правим красиви и подредени офиси, а едно лозе да не изглежда така.