експорт > международни изложения


Георги Михов: Балканските вина все по-силно конкурират винарска България

Известният сомелиер пред exporter.bg за това, че българските вина са хубави, но не са масово достъпни ценово за обикновените хора в България

“Българските вина са с висока себестойност и затова трудно се продават на външните пазари”, казва Георги Михов.


Г-н Михов, тази година бяхте поканен в журитата на доста международни и престижни конкурси. Бихте ли ни казали, кои бяха те?

- Да, получи се един маратон от конкурси, в които участвах. Първият за годината бе Finger Lakes International Wine Competition в град Рочестър, щата Ню Йорк в САЩ. Това е третият по големина международен винен конкурс в Щатите и най-наложилия се по значимост на Източното крайбрежие. В тазгодишното издание участваха близо 3700 проби. Имаше проби от България и всички спечелиха медали.

Следващия конкурс с мое участие бе Mondial du Merlot в гр. Сиер, Швейцария. Това е във френскоговорящата част на страната. Конкурсът е само за вина от сорта мерло и купажи с мерло. Той се организира от VINEA – швейцарската винена асоциация, чиято основна задача е да промотира швейцарските вина.

Първоначално Mondial du Merlot тръгва от кантона Тичино в италианоговорящата част на Швейцария, където правят много вина от сорта мерло. Впоследствие става международен. За съжаление българско участие тази година нямаше.

От Швейцария директно заминах за Лондон на Decanter. Него всички го знаят, защото по всеобщо мнение е най-значимият и авторитетен винен конкурс в света.

След Decanter дойде Concours Mondial de Bruxelles. Интересното при него е, че всяка година той се провежда в различна държава. През 2015 г. беше в италианското градче Йезоло, на 20 км от Венеция. През 2016 г. конкурсът ще бъде в България, в гр. Пловдив.

Като приключих с Concours Mondial de Bruxelles се върнах в България. Бях на един много интересен конкурс за най-добро розе в България- “Златен Киликс”. Той се провежда всяка година в Казанлък по време на фестивала на розата. И тази година, както всяка всяка друга, конкурсът беше много добре организиран.

После заминах за Франция, където участвах в конкурса Les Citadelles du Vin. Той е международен и се провежда в Бордо. Това е един от най-признатите и най-силни конкурси в самата Франция. Освен френски вина, в него участваха и вина от Европа, Южна Америка. Румъния беше доста добре представена. За съжаление български вина нямаше.

След Бордо бях в Унгария, където участвах в конкурса VinAgora . Той е основно за унгарски вина, но бяха представени и доста вина от други държави. Това е най-известният конкурс в Унгария, а тази година бе неговото 16-то издание. Впечатли ме, че участваха доста проби на вина от Южна Америка.

Как видяхте България и българските вина на тези конкурси? Променя ли се мястото на страната ни на винената карта на света?


- От всичките конкурси, на които бях, най-показателен е Decanter. В Лондон ми направи впечатление е, че балканските държави около нас започват доста добре да се развиват и да показват все по-силни вина.

Сърбия представи много добри вина, Хърватия също. Словения, която отдавна има традиции във винарството, извади запомнящи се вина.

България, която е известна като винарска сила с хубавите си вина, сякаш започва да губи инерция. Имам усещането, че започваме малко да поизоставаме. Световните тенденции идват и при нас, макар и с малко закъснение.

По време на дегустациите на Decanter с Дарел Джоузеф (вдясно), Димитър Николов (в средата)  и Анджела Мюър MW

Има още нещо, което силно отличава Decanter от другите конкурси. Това е голямото разнообразие от вина – и като количество, и като качество, които участват в конкурсната програма.

Тази година имаше рекорден брой проби – близо 15 000. Златен медал взе вино от Казахстан. Имаше вина от Азербайджан, Тайланд, Холандия. Няма друг конкурс в света с толкова голям брой проби и с такова разнообразие на вина от различни държави.

Дълго време се говореше, че най-големите конкуренти на България по външните пазари са страните от Новия свят. А вие казвате, че има огромен напредък при нашите съседи от Балканите. Това ли е новата конкуренция, която трябва да преодоляваме?

- Българските вина по света се изправят не само срещу Новия свят. Съседите ни от Балканите правят все по-хубави вина. Те работят все по-добре и най-важното е, че вината им са достъпни ценово за обикновените хора в техните държави.

За съжаление, винаги съм казвал, че българските вина са хубави, но все още не са масово достъпни като цена за повечето хора в България.

Ето, например, една Турция прави невероятни вина. Заради техните закони, те не се продават добре в самата Турция, но пък имат много силен експорт. Турските фирми все по-силно се ориентират към американските пазари, където все по-добре продават турски вина.

Започнах с Турция, но и Гърция с нищо не й отстъпва. Гръцките винопроизводители работят все по-добре. И най-важното е, че те продават вината си основно в Гърция.

Какво да кажа за Македония? Много добър производител на вина. Македонците са един пример, как всички изби там са се обединили и работят за бранда “Македонско вино”. Нещо, което на нас, в България, ни липсва.

При нас дал господ сдружения и асоциации. Всеки прави нещо и както казва народната поговорка “Много баби, хилаво дете”.

Подчертавам за пореден път, че македонците продават много вино в Македония, гърците в Гърция, а сърбите в Сърбия. Така е и при унгарците. Те отдавна са разбрали, че трябва да се обединят и да работят за бранда “Унгарско вино”. И го правят.

На конкурса VinAgora с Ян Жобан, главен секретар на OIV и Йозеф Косарка, Унгарска асоциация на Сомелиерите

Токайските вина всички ги знаят, но малко хора бяха чували за унгарски Каберне Фран от региона на Егер? Е, вече не е така. Той става все по-известен, както в Унгария, така и навън, а според винените специалисти от там идват и едни от най-добрите вина, правени от този сорт.

За бранда “Унгарско вино” работят не само винопроизводителите, но и ресторантьорите. Говорих със сомелиери и ресторантьори, а където имах възможност прегледах винените листи на барове и ресторанти - отгоре до долу са с унгарски вина. Само в най-луксозните им ресторанти има вносни вина, където просто няма как да ги няма.

През последните години големи стъпки във винопроизводството правят и нашите съседи от Румъния. Така че, ако българските изби не започат да работят заедно за бранда “Българско вино”, нещата при тях няма да се получат.

Какво трябва да се случи, за да продава България повече вино на външните пазари?


- Нашите винопроизводители трябва да се стремят да продават вината си най-вече в България, а после да мислят за износ. Зад идеята “Българско вино” трябва да застанат както избите, така и ресторантите. В тях трябва да има основно българско вино.

Не е логично България да прави толково много и хубави вина, а когато влезеш в едно заведение половината вина са вносни, а другата половина български.

А за да продаваме повече вино навън, трябва да постигнем добра експортна цена. И като казвам добра, нямам предивид ниска, а конкурентна. Може би себестойността на нашите вина трябва да е по-ниска, за да са конкурентни. Казвам го, защото световната конкуренция е много голяма, а вината на доста чужди производители са с добро качество и на конкурентни цени.

Какъв е шансът да продаваме на международните пазари чисто сортови български вина? Само в количествата ли е проблемът?


- Може би не можем да отговорим на евентуално търсене с количества. Истината обаче е, че международните сортове са познати и по-лесно се продават. Нашите, типично български сортове, са непознати на чуждия потребител.

За да ги припознае, трябва много да се работи, защото вина от  местни сортове имат и унгарците, и сърбите, и гърците, и румънците, и италианците... И всички те са на рафта в магазина.

От българските сортове кой има най-голям експортен потенциал?


- Мавруд. Той не случайно е наложен и се знае от чужденците.

Как се развива проектът Сомено?

- Проектът Сомено се развива добре. През април от Wine Advocate на Робърт Паркър бяха оценени вината от новата реколта – Рикат 2012 и Евмолпия 2012. Евмолпия е най-новото ми вино под марката Сомено. Това е хибриден сорт, получен от кръстоска на мерло и мавруд.

И двете вина бяха много високо оценени. Рикат получи 90 точки. Това е добре за България и за българското вино, защото за първи път бяло вино от наш, традиционен сорт получава 90 точки и то от институцията Wine Advocate на Робърт Паркър.

Евмолпия бе оценено с 87 точки, което също е успех за българско вино от български сорт.

Традицията при Сомено се запазва – вината са в серии по 300 бутилки. Няма да увеличаваме тяхната бройка. Може би ще повишим цената.

Как ще коментирате факта, че за първи път авторитетния международен конкурс Concours Mondial de Bruxelles, ще се проведе в България?


- Това е много голям шанс за България, защото у нас ще дойдат близо 300 души международни съдии  - най-известните винени журналисти от цял свят. Страната ни не е дестинация, която се посещава всяка година от хора от такъв ранг.

Те ще използват събитието за да разгледат България и да разберат, какво се случва в нея. Добре е нашите винопроизводители още от сега да започнат да мислят, как ще представят вината си, защото конкурсът ще бъде отразен в световните медии.

Това е добра възможност за популяризиране и на винения туризъм в България. Чуждите винени журналисти ще пътуват из страната ни, ще посетят редица изби. Ако това, което видят ги впечатли, пак ще се върнат. И ще разкажат на много хора по света.

Благодаря за интервюто!

Димитър Дженев




















 
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер

Анкета

Ще стане ли България Силициевата долина на Балканите?
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер